Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

Аз трябва да вървя по твойто дело.

Убийство и Насилие, след мен!

ТИТ

Не, искам ги при мен! Ако си тръгнат,

ще върна брат си Марк и ще разчитам

за мъст единствено на своя син!

ТАМОРА (тихо към синовете си)

Какво ще кажете за туй, момчета?

Ще ме почакате ли да отида

при императора и да му кажа

как хубаво играта ни сполучи?

Ласкайте го, угаждайте му хитро

и стойте тук, додето се завърна!

ТИТ (настрани)

Те мислят ме за луд, но аз познах ги.

Ще хлътнат в собствената си измама

таз адска кучка с адските й псета!

ДЕМЕТРИЙ

Отивай, майко! Ще останем тук.

ТАМОРА

Прощавай, Тит! Мъстта немилостива

да мами враговете ти отива!

ТИТ

На теб разчитам. Сбогом, сладка Мъст!

Тамора излиза.

ХИРОН

Е, казвай, старче, как ще ни използваш?

ТИТ

Търпение! Ще видите след малко…

Кай! Публий! Валентин! Елате тук!

Влизат Публий и други.

ПУБЛИЙ

Кажи, о, господарю!

ТИТ

Познаваш ли тез гости?

ПУБЛИЙ

Приличат на Деметрий и Хирон,

момчетата на нашата царица.

ТИТ

Пфу, Публий, пфу! Така да се излъжеш!

Убийство и Насилие са туй

и ти затуй вържи ги бързо, Публий!…

Хвани го, Кай!… Не пускай, Валентине!…

Вий знаете как чаках този час

и ето го! Добре ги затегнете

и запушете им устата здраво!

Излиза.

ХИРОН

Не ни докосвайте, простаци! Ний сме

децата на царицата! Не пипай!

ПУБЛИЙ

А ние изпълняваме повеля!

Вържете им устата, да не кряскат!

Добре ли са? Така! Стегни по-здраво!

Влиза отново Тит, с нож в ръка, следван от Лавиния, носеща тас.

ТИТ

Ела, ела, Лавиния, не бой се!

Виж, вързани са твойте врагове…

Устата им по-плътно затъкнете,

за да мълчат и чуят по-добре

това, което имам да им кажа:

Деметрий и Хирон, убийци мерзки,

тоз извор чист замътихте вий с тиня,

таз пролет вий смразихте с леден дъх,

убихте й мъжа (и край това

загинаха двамина нейни братя,

а аз загубих своята ръка),

а на самата нея вий злодейски

освен ръцете и езика сладък

отнехте нещо, сто пъти по-ценно —

неопетнената й чистота!

Какво ми бихте казали, да бях ви

оставил да говорите? Срамът

не би ви дал да просите за милост!

Треперещи мизерници, узнайте

каква ужасна смърт съм ви измислил:

със таз ръка, която ми остана,

главите ви ще срежа, а пък таса

за кучата ви кръв с ръце сакати

Лавиния ще подържи под вас!

Вий чухте тук, че майка ви ще дойде

на пир в тоз дом (тя смята ме за луд

и ме залъгва, че била Мъстта);

за този пир, негодници, узнайте,

аз костите ви на брашно ще смеля

и на тесто омесил ги с кръвта ви,

главите ви ще опека във него

и тази двойна баница с месо

ще поднеса на мръсната ви майка

и ще я гледам как — като земята —

поглъща туй, което е родила.

На пир такъв поканена е тя!

С храна такава ще я нагостя!

Измъчихте по-зле от Филомела

детето ми — по-тъпкано от Прокна

ще ви го върна! Давайте гърлата!

Лавиния, кръвта им приеми,

та после да я сипеш във брашното

от костите им и да опечем

главите им във тяхното тесто!

Помагай, хайде! Да се готвим всички

за пиршество тъй кърваво и грозно,

че и кентаврите да ни завидят! 57 57 „… че и кентаврите да ни завидят…“ (мит.) — Кентаврите били легендарни същества, полухора-полуконе, които обитавали Тесалия. На сватбения пир на царя на лапитите Пирифой поканените кентаври се напили и опитали да отвлекат невестата, но били избити.

Заколва двамата.

Така! Ще готвя сам. Тела и съд

веднага във дома да се внесат!

Излизат.

Рим. В дома на Тит. Наредена трапеза.

Влизат Луций, Марк и готи, които водят Арон.

ЛУЦИЙ

Баща ми пожела да дойда в Рим

и ето ни във къщи, чичо Марк.

ПЪРВИ ГОТ

И ние сме с теб, каквото ще да става.

ЛУЦИЙ

Пази, ти, чичо, този чер арапин,

тоз дявол прокълнат, тоз хищен тигър;

недей му дава никаква храна,

дорде като свидетел не застави

царицата да си признае всичко.

И виж засадата да е нащрек,

че може Сатурнин да готви нещо.

АРОН

Бяс шепне ми в ушите скверни хули,

за да избълвам с тях ненавистта,

препълнила до пръсване сърцето!

ЛУЦИЙ

Вън, куче безчовечно, пес некръстен!