Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

осмян в скръбта си и измамен подло,

лиши се от ръката си, която

ковала бе победите на Рим

и пращала вразите му във гроба!

Най-сетне аз самият зарад тях,

прокуден, трябваше да прося помощ

от наште неприятели, които

удавиха враждата си в плача ми

и ме прегърнаха като приятел.

А аз, от Рим изританият, знайте,

съм защитавал този Рим с кръвта си,

посрещал съм с неустрашима гръд

насоченото в него острие!

И не мислете, че се перча само —

тез белези, макар да нямат глас,

ви казват, че езикът ми не лъже…

Но стига! Твърде много се увлякох

в себеизтъкване. Но ще простите —

щом няма друг, човек се хвали сам.

МАРК

Сега мой ред е. Вижте туй дете!

Тамора му е майка, а баща —

безбожният арапин — първомайстор

на всички ужаси, които чухте.

Злодеят се намира в този дом

и ще свидетелства, че туй е вярно.

Сега съдете, можеше ли Тит

да не мъсти за всичкото туй зло

неописуемо, неизразимо,

непоносимо за кого да е?

Вий чухте, римляни. Отговорете!

Ако сме сбъркали, кажете где,

и сетните Андрониковци в миг

оттук, където са, ще полетят

пред вас, ръка в ръка, с глава надолу

и черепи о плочите разбили,

ще сложат край на своя род. Кажете,

че правилно е да платят така,

и те ще полетят ръка в ръка!

ЕМИЛИЙ

Достойни римлянино, слез към нас

ръка в ръка със тоз, когото — зная —

за цар с единен глас ще одобрим.

Привет на тебе, Луций, цар на Рим!

МАРК

Привет на тебе, Луций, цар на Рим!…

Към слугите.

А вие влезте в тоз почернен дом

и домъкнете мавъра безверник,

да му присъдим злобна смърт, каквато

заслужил е със злия си живот!

Слугите излизат. Луций и Марк слизат от горната площадка.

Привет на тебе, император Луций!

Викове на одобрение.

ЛУЦИЙ

Благодаря ви, римляни. Дано

царувам тъй, че да сплотя в едно

и изцеря града ни от враждите.

Но помогнете ми преди това

да издължа най-тежкия от всички

синовни дългове. Любезни мои,

сторете място! Чичо, пристъпи,

покойника във сълзи да изкъпеш!…

За вас е, устни хладни, таз целувка;

за теб са, лик във кърви, тези сълзи —

последни дарове от верен син!

МАРК

На мен ти даде сълзи и целувки,

целувки и сълзи ти връщам аз.

Да беше броят им неизброим,

пак бих ти ги възвърнал без остатък.

ЛУЦИЙ

Ела, от нас учи се, синко мой,

сълзи да лееш! Дядо ти тъй много

обичаше те. Помниш колко често

те друсаше на своето коляно,

люлееше те със приспивна песен

върху възглавницата на гръдта си

и приказки разправяше ти, помниш,

и казваше ти да не ги забравяш,

когато него няма да го има!

МАРК

О, колко пъти тези бледни устни

съгряваха се приживе от твойте!

Сега, дете, целувка сетна дай му,

кажи му „сбогом“ за последен път!

МАЛКИЯТ ЛУЦИЙ

О, дядо, дядо! Само ако можех

аз да умра, за да живееш ти!…

Плачът ми пречи да говоря, татко,

сълзите ми се стичат във устата!

Влиза Арон, воден от слуги.

РИМЛЯНИН

Андрониковци, своя дълг жалеен

изпълнихте. Сега произнесете

заслужена присъда над злодея,

извършил толкоз пагубни злини!

ЛУЦИЙ

В земята до гърди да се зарови

и да крещи за хляб и за вода,

дорде издъхне! Който съжали го

и помощ му окаже, да умре!

Такава е присъдата над него…

Вий гледайте добре да го затъпчат!

АРОН

Защо сте глухонеми, бяс и ярост?

Не съм дете, та с хленч да се разкайвам

за злите си дела! Хиляда пъти

по-зли от тях извършил бих, да можех!

Но виж, едно добро ако съм сторил,

от дън душа разкайвам се за него!

ЛУЦИЙ

Приятели на бившия ни цар,

да го положат с обич при баща му!

Баща ми и Лавиния да бъдат

положени в семейния ни склеп!

А колкото до бясната тигрица,

наречена Тамора, тя да няма

ни обред, ни оплакване, ни траур,

ни скръбен звън! Трупа й захвърлете

на лешоядите и зверовете —

сама бе тя за десет лешояда

и те да я погребват, й се пада!

Излизат.

Ромео и Жулиета Трагедия 61 61 Оригиналното название на драмата е „The Tragedy of Romeo and Juliet“ — „Трагедия за Ромео и Жулиета“. В оригинала някои от имената са оцветени по английски (Капулет, Монтегю, Ромео, Джулиет, брат Лоуренс и др.) — за главните от тях бе оставена наложилата се вече у нас италианска форма.