Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

Грешиш, нещастнико! Не съм Тамора.

Тя враг е твой, а аз съм твой приятел.

Мъстта съм аз, изпратена от ада,

за да наситя клюна на ума ти

със мръвките на грозната разправа.

Слез тук и дай ми прием на земята,

за кръв и смърт да поговорим с теб!

Знай, няма нийде пещера бездънна,

ни гола пустош, ни гора шумата,

тъй скришни, че ужасното Убийство

и грозното Насилие от мене

във тях да се укрият. Вред ги виждам

и те ме виждат също и треперят,

като им съсна името си: „Мъст!“

ТИТ

Наистина ли си Мъстта, дошла

да ми помогне срещу враговете?

ТАМОРА

Наистина. Слез тук и приеми ме!

ТИТ

Добре, но искам да те проверя;

Убийство и Насилие до теб са;

дай доказателства, че си Мъстта —

със колесницата си прегази ги

и твой колар ще стана и ще литна

със теб около земното кълбо!

Впрегни в колата си два врани коня,

които да я понесат така,

че във бърлогите им да застигнем

кръвниците и щом я натоварим

с главите им, от нея аз ще скоча

и пеш край колелата й ще припкам

от първия Хиперионов лъч 55 55 „… Хиперионов лъч…“ (мит.) — „Хиперион“ е едно от названията на Слънцето у древните гърци.

до залеза на слънцето в морето,

и ден след ден ще върша тази служба,

ако убиеш тез двамина тук!

ТАМОРА

Не може. Те са мои помагачи.

ТИТ

Защо тогава се наричат тъй?

ТАМОРА

Защото имат служба да мъстят

на сторилите тези две злодейства.

ТИТ

О, Боже, колко много те напомнят

императрицините синове!

А ти — самата нея! Но аз зная,

на смъртните очите са неверни

и често лъжат ни. Аз ида, Мъст,

и моята прегръдка едноръка

ако ти стига, ще те взема в нея.

Скрива се.

ТАМОРА

Съгласие съгласно с лудостта му!

Сега, с каквото да река да храня

причудите на болния му мозък,

подкрепяйте ме вие в своите речи,

защото той ме смята за Мъстта

и аз, използвайки таз луда вяра,

ще го накарам да извика Луций;

а той щом дойде, ще го задържа

на пиршеството и ще изнамеря

в туй време някакъв нетруден способ

да пръсна лекомислените готи

или поне да ги смразя със него…

Пристига! Влизам в ролята на Мъст!

Влиза Тит.

ТИТ

Отдавна чакам те във самота.

Добре дошла във скръбния ми дом,

свирепа Фурио 56 56 Фурия (мит.) — фуриите били римски божества на отмъщението. и вие също,

Убийство и Насилие, здравейте!

Как силно ми напомня външността ви

царицата и двамата й сина!

Да имахте отнейде един мавър!

Нима не се намери в ада дявол,

подобен нему? Нашата царица

без своя черен бяс не прави крачка,

така ще щом си в ролята й, трябва

един придворен дявол и за теб.

Но може и така. Какво ще правим?

ТАМОРА

Какво от нас желаеш, Тит Андроник?

ДЕМЕТРИЙ

Убиец посочи ми, ще го смачкам!

ХИРОН

Насилник назови ми, ще го стрия!

ТАМОРА

Хиляда изброи ми, от които

си бил онеправдан кога да е,

и аз ще ги избия до последен!

ТИТ

Огледай се из тоз порочен град

и видиш ли свой двойник, порази го,

добро Убийство — той ще е убиец;

върви със него и съзреш ли също

човек да ти прилича — умъртви го,

добро Насилие — насилник той е;

върви и ти със тях и във двореца

царица щом съгледаш, придружена

от черен мавър — ще я разпознаеш

по туй, че е във всичко като теб —

добричка Мъст, безжалостно убий ги:

те жал не знаеха към мен и мойте!

ТАМОРА

Добре ни учиш и ще го направим.

Ала бъди добър, о, драги Тит,

прати писмо до своя храбър Луций,

повел към Рим войска от диви готи,

и покани го вкъщи си на пир!

Щом дойде тук, ще ти докарам царя,

царицата със двамата й сина

и всички твои кръвни врагове

в нозете ти да хленчат за пощада

и ти над тях гнева си ще излееш.

Харесва ли ти планът ми, Андроник?

ТИТ

Марк, идвай! Тит, нещастникът, те вика!

Влиза Марк.

Към Луций, своя племенник лети,

добри ми Марк. При готите е той.

Кажи му, че го викам. Нека дойде

с най-първите им вождове, оставил

войските си на лагер, дето са.

Кажи му, че в семейния ни дом

ще бъде императорската двойка

и той е канен да пирува с тях.

Стори го ти за брат си, а пък той

от обич към баща си да го стори!

МАРК

Отивам и веднага ще се върна!

Излиза.

ТАМОРА