Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

да я постегнат, да я поскъсят,

устата й да начервят? При туй

те сториха го със голяма радост…

ЛУЦИЙ

О, зверове, на тебе само равни!

АРОН

Е, да — понеже аз им бях наставник.

От майка си са толкоз похотливи —

това е ясно като коз в игра,

но че от мен са учили жестокост —

и туй се чувства като кучи зъб.

Но по-добре делата да говорят:

аз твоите две братчета подмамих

във дупката с трупа на Басиан,

пак аз написах онова писмо,

което твоят татко Тит намери,

и споменатото във него злато

скрих в заговор със вашата царица

и двамата й сина. Няма нищо —

дори най-дребно — пакостно за вас,

в което пръст лукав да нямам аз!

Излъгах аз баща ти за ръката

и щом добих я, скрих се и от смях

едва ли не се пукнах! След това

през дупчица в зида го наблюдавах,

когато с нея заедно получи

главите на двамината си сина,

и над сълзите му така се смях,

че просълзих се не по-зле от него!

Царицата и тя, като й казах

за тази смешка, щеше да припадне

от удоволствие и за отплата

обсипа ме с градушка от целувки!

ПЪРВИ ГОТ

И нямаш свян да казваш всичко туй?

АРОН

„Чер пес не се черви“ — тъй има дума.

ЛУЦИЙ

И за злините си не съжаляваш?

АРОН

Да, жално ми е, че не съм извършил

хиляда в повече. Проклинам дните —

макар че те са доста малобройни, —

в които съм пропуснал да извърша

поне една порядъчна злина:

едно убийство да не съм скроил,

насилил или план за туй подготвил,

невинни обвинил, фалшиво клел се,

до кръв другари да не съм смразил

и уморил добитък на бедняци,

хамбар подпалил и злорадо викнал:

„Стопанино, гаси го със сълзи!“

Такъв сам аз. Нерядко съм изравял

покойници от техните гробове,

когато у роднините им вече

скръбта е поугасвала, и нощем

пред техните врати съм ги изправял

със надпис върху кожата изрязан:

„Нима и в паметта ви съм умрял?“

Хиляда злодеяния съм сторил

тъй леко, както смачква се муха,

и мъчно ми е само, че не мога

да сторя десет хиляди от тях!

ЛУЦИЙ

Ах, дявол чер! Смъкнете го веднага!

За него тази смърт е твърде блага!

АРОН

Да вярвах в дяволите, бих помолил

на вечна служба да съм в ада, само

компания за да ви правя там

и със горчив език да ви измъчвам!

ЛУЦИЙ

Войници, запушете му устата!

Влиза Трети гот.

ТРЕТИ ГОТ

Безстрашни Луций, пратеник от Рим

пристигнал е с послание до теб!

ЛУЦИЙ

Да дойде тук!

Влиза Емилий.

Приветствам те, Емилий!

С какво послание те праща Рим?

ЕМИЛИЙ

Безстрашни Луций, готски пълководци,

чрез мене императорът на Рим

ви праща поздрав! Тъй като узнал е,

че ти, о, Луций, си извадил меч,

той кани те във твоя бащин дом

на разговор и чака да му кажеш

кои заложници да прати тук.

ПЪРВИ ГОТ

Какво ще каже нашият водител?

ЛУЦИЙ

Емилий, нека твоят император

заложници по собствен избор прати

на моя чичо Марк и на баща ми

и ний ще се явим… Тръби за поход!

Тръбен сигнал. Излизат.

Рим. Пред Титовия дом.

Влизат преоблечени Тамора, Деметрий и Хирон.

ТАМОРА

В туй странно и ужасно облекло

ще се явя пред Тит и ще му кажа,

че съм самата Мъст, дошла при него

да му помогне да си отмъсти.

Чукнете на работната му стая,

където казват — в самота обмислял

нечувани кроежи за разплата,

и му кажете, че Мъстта дошла е

със плач и смърт за всеки негов враг!

Чукат. Горе се появява Тит.

ТИТ

Кой там тревожи мойта самота?

Нарочно искате да ви отворя,

та плановете ми да излетят

и целият ми труд да се погуби!

Напразен опит — мислите ми тук са,

записал съм кроежа си със кръв

и всяка буква в него ще се сбъдне!

ТАМОРА

Дошла съм, Тит, за разговор със теб.

ТИТ

Не, нито дума! Аз съм еднорък —

не мога с жестове да си помагам.

С предимство ти си. Затова мълчи!

ТАМОРА

Би слязъл, ако знаеше коя съм.

ТИТ

Не съм побъркан. Зная те отлично.

Свидетел ми е таз ръка саката,

свидетел ми е туй писмо от кръв,

свидетел ми е туй чело във бръчки,

свидетели са ми тъгата нощна

и дневното страдание, че ти си

императрицата на Рим, Тамора!

Защо си тук? За другата ми китка?

ТАМОРА