Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

Бог вижда: не от обич аз го правя,

а само правя се, че е от обич,

но гледам себе си. Ако започна

да разгласявам с туй, което върша,

онуй, което мисля, току-виж,

понесъл съм сърцето си на длан,

да го кълват и чавките! Не, драги,

не съм аз тоз, когото знаят всички.

РОДРИГО

Дебелобърнестият ще намаже,

ако успее!

ЯГО

Викайте баща й,

насъскайте по мавъра рода й,

гонете го, тровете радостта му,

хулете го по улиците — нека,

макар и да се нежи в райски климат,

мухите да го хапят на рояци

и хиляди причини за досада

да му прекъсват всеки сладък миг,

когато най не чака!

РОДРИГО

Ето туй е

домът на нейния баща. Ще викна!

ЯГО

Викнете — не, а изревете! Хайде,

крещете в ужас, както се крещи,

когато посред нощ от немарливост

пожар избухне в многолюден град!

РОДРИГО

Синьор Брабанцио! Синьоре! Хей!

ЯГО

Хей, ставайте, Брабанцио! Крадци!

Пазете къщата си, дъщеря си,

сандъците си! Хей! Крадци! Крадци!

На един прозорец се появява Брабанцио.

БРАБАНЦИО

Каква е тази врява пред дома ми?

Кои сте вий?

РОДРИГО

Синьоре, проверете,

домашните ви вкъщи ли са всички?

ЯГО

Вратите си добре ли сте залостил?

БРАБАНЦИО

Какво ви влиза в работа?

ЯГО

Какво ли?

Това, че сте ограбен, дявол взел го!

Сърцето ви обрано е до шушка,

душата ви — опразнена! Позор!

Сега, сегинка, в този миг, един

дърт черен коч от африкански сой

покрива беличката ви овчица!

Обличайте си робата! Будете

със вик, с набат захъркалия град,

че инак този дявол след минутка

ще ви направи дядо! Бързо! Бързо!

БРАБАНЦИО

Вий луди ли сте! Кой говори там?

РОДРИГО

Не ми ли помните гласа, синьор?

БРАБАНЦИО

Не помня нищо! Кой сте вий?

РОДРИГО

Родриго.

БРАБАНЦИО

И двойно по-неканен си тогава!

Аз строго забраних ти да се мяркаш

пред този вход, в очите заявих ти,

че мойта дъщеря не е за теб,

а ето те, напълнил се до гърло

със гозби и възбуждащи напитки,

от зло упорство идеш да смущаваш

покоя ми!…

РОДРИГО

Синьор! Синьор!

БРАБАНЦИО

… Но вярвай, щом ти казвам,

че мойте сан и нрав ще ти изкарат

таз дързост през носа!

РОДРИГО

Синьоре, чуйте!

БРАБАНЦИО

Ще дрънка за грабеж! Това е тука

Венеция и туй е моят дом,

не плевня сред полето!

БРАБАНЦИО

Ваша милост,

със честни помисли дошъл съм тук!

ЯГО

Ей Богу, синьоре, вие сте от тези, дето ще откажат да служат Господу, ако им го поиска дяволът! Дойдохме да ви сторим добро, а вие, понеже ни взимате за улични негодници, ще оставите един арабски жребец да оплоди дъщеря ви и да ви подари сума ти цвилещи кончета-внучета и цял табун кобили-роднини и атове-сватове!

БРАБАНЦИО

Ти кой си бе, негоднико разпуснат?

ЯГО

Аз, уважаеми, съм този, който иде да ви съобщи, че в този момент вашата дъщеря и арапът правят онова, двугърбото животно!

БРАБАНЦИО

Ти, ти си негодяй!

ЯГО

А вий — сенатор!

БРАБАНЦИО

Родриго, ти ще ми платиш за туй!

Аз теб те зная!

РОДРИГО

Ще платя, синьор,

но първо обяснете ми дали

със вашето съгласие премъдро —

а май така е! — дивната ви щерка

в най-мрачната средина на нощта

пътува под опасната закрила

на някакъв нает гондолиер

към грубите прегръдки на един

разюздан мавър? Ако туй е тъй

и вам е то угодно, то тогава

ний двамата виновни сме пред вас

за глупава намеса в чуждо дело;

но ако всичко туй за вас е ново,

законът за обноските ми казва,

че вий несправедливо ни крещите.

Повярвайте, не съм дотам нахален,

че да си правя с вашата особа

тъй глупави забави. Дъщеря ви —

повтарям пак: ако не сте й дал

съгласието си — е нарушила

нравствеността, дарявайки със свойте

богатства, разум, хубост, женска вярност

един безроден скитник — чужденец,

днес тука — утре там. Търсете сам!

Ако е вкъщи ви, тогаз по мене

държавните закони отвържете,

задето съм ви мамил!

БРАБАНЦИО

Свещ! Огниво!

Будете бърже цялата ми челяд!

Това напомня много моя сън

и страх ме е, че ще излезе вярно!

По-бързо! Свещи!

Изчезва от прозореца.

ЯГО

Сбогом! Мен ме няма!