Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

ФОРТИНБРАС

Незабавно

да бъдат съзовани първенците

на кралството! А колкото до мен,

аз тъжен свойто щастие прегръщам.

Над таз държава имам аз права

и случаят ми спомня за това.

ХОРАЦИО

За тях аз също имам да говоря,

и то от името на този, който

със своя глас ще поведе и други.

Но да побързаме да го извършим,

за да не би след грешки и интриги

от развилнелите се духове

за таз страна да се прибавят още

нещастия.

ФОРТИНБРАС

Четирма капитана

да изнесат на горната площадка

трупа на Хамлет като труп на воин,

защото той би бил достоен крал

на Дания! И нека го приветствуват

военен барабан и тръбен звук!

И да се вдигнат тез тела оттук!

Подобен изглед е добър за бой,

но за дворец не е уместен той.

Командвай залп!

Погребален марш. Всички излизат, изнасяйки телата. Оръдеен залп.

Отело 163 163 Оригиналното название на драмата е „The Tragedy of Othello, The Moor of Venice“ — „Трагедия за Отело, венецианския мавър“.

ОТЕЛО — мавър; военачалник на венецианска служба

БРАБАНЦИО — венециански сенатор; баща на Дездемона

КАСИО — лейтенант на Отело

ЯГО — адютант на Отело; злодей

РОДРИГО — венециански благородник

ДОЖЪТна Венеция

МОНТАНО — управител на остров Кипър

ЛОДОВИКО — роднина на Брабанцио

ГРАЦИАНО — брат на Брабанцио

ШУТна Дездемона

ДЕЗДЕМОНА — съпруга на Отело

ЕМИЛИЯ — съпруга на Яго

БИАНКА — лека жена

Сенатори, венециански граждани, кипърски благородници, моряци, вестители, свирачи, офицери, войници, свита.

Място на действието: Венеция и Кипър.

Улица във Венеция.

Влизат Родриго и Яго.

РОДРИГО

Какво говориш! Не! Не беше честно!

Ти, Яго, който бъркаше във мойта

кесия като в своя, си го знаел!

ЯГО

По дяволите, вий дори не щете

да ме изслушате! Презрян да бъда,

ако сънувал съм такова нещо!

РОДРИГО

И ми разправяше, че уж го мразиш!

ЯГО

Заплюйте ме, ако не е така!

Пред него трима градски първенци

свалиха шапки, за да ме направи

свой лейтенант — и аз за този пост

достоен съм, кълна се във честта си!

Знам колко струвам! — А пък той им дръпнал

една цветиста реч с надути фрази

и чуващ само своя собствен глас,

отрязал ги: „Зает е — казал — постът!“

И от кого? От оня флорентинец

Микеле Касио! Едно женкарче,

барут непомирисало, което

от бой разбира, колкото разбират

и старите моми, освен ако

е бой на книга, както отдалеч

воюват и сенаторите. Просто

дърдорене без практика — това е

военният му стаж. Но него взима!

А мен, когото той е виждал в бой

на Родос, Кипър и в кои ли не

земи езически и християнски,

ме принуждава да отстъпвам своя

попътен вятър на това сметало,

на тоз тефтер с „да дава“ и „да взема“ —

заместник, лейтенант ще бъде той,

а аз ще бъда адютант, слуга

на негово арапство!

РОДРИГО

По-добре

палач да бе му станал!

ЯГО

Няма изход!

Днес чинове се получават само

с роднинства и протекции, а не

според заслугите, като преди,

когато младши идеше след старши.

Сега съдете сам: дали бих могъл

да имам основания за обич

към мавъра?

РОДРИГО

Но всетаки му служиш!

ЯГО

Не бойте се! Не служа нему аз,

а с него служа си за свои цели.

Не могат господари да са всички,

но и не могат всички господари

да имат все служители без корист.

На този свят се срещат, вярно, доста

нископоклонни и усърдни роби,

които, влюбени във дълг и служба,

отдават със магарешко покорство

години, сили за една кърма,

додето остареят и накрая

им духнат под опашките. Камшик

за всички тези „предани слуги“!

Но има и служители, които,

облечени в старателност и вярност,

обслужват господаря си, но всъщност

си имат винаги едно на ум

за себе си, и щом се подплатят —

на добър час! Това са хора с пипе

и моя милост е от тях, защото,

бъди уверен, както си уверен,

че си Родриго — ако бях Отело,

не бих желал да се сменя със Яго!

Аз следвам своя цел, като го следвам —