Проф. Марко Минков
УИЛЯМ ШЕКСПИР
ТРОИЛ И КРЕСИДА
Троил и Кресида 1 1 Оригиналното заглавие на драмата е „The History of Troilus and Cressida“ — историята на Троил и Кресида.
Действащи лица
ПРИАМ — цар на Троя
ХЕКТОР, ПАРИС, ТРОИЛ, ДЕИФОБ, ХЕЛЕН — синове на Приам
МАРГАРЕЛОН — незаконен син на Приам
ЕНЕЙ, АНТЕНОР — троянски военачалници
КАЛХАС — троянски жрец, минал на страната на гърците
ПАНДАР — чичо на Кресида
АГАМЕМНОН — върховен вожд на гръцката войска
МЕНЕЛАЙ — негов брат
АХИЛ, АЯКС, ОДИСЕЙ, НЕСТОР, ДИОМЕД, ПАТРОКЪЛ — гръцки военачалници
ТЕРСИТ — уродлив и циничен грък
АЛЕКСАНДЪР — слуга на Кресида
МОМЧЕ — слуга на Троил
СЛУГАна Парис
СЛУГАна Диомед
ЕЛЕНА — съпруга на Менелай
АНДРОМАХА — съпруга на Хектор
КАСАНДРА — дъщеря на Приам, пророчица
КРЕСИДА — дъщеря на Калхас
Троянски и гръцки войници и придружители
Място на действието — Троя и гръцкият стан пред нея.
Пред вас е Троя 2 2 Троя — древен град в Мала Азия, чиито обсада и разрушаване са възпети в Омировата „Илиада“.
. Страшните в гнева си
царе на многоостровна Елада
запълнили са залива Атински
със кораби, войници и машини
за кървава война. Шейсет и девет
златовенчани вдигат вече котва
към Фригия 3 3 Фригия — древно название на област в Мала Азия.
със клетва да затрият
града, зад чийто твърдостенен обръч
съпругата на Менелай, Елена,
блаженствува със своя похитител,
разпуснатия Парис. И в това е
причината на свадата. Те стигат
до Тенедос 4 4 Тенедос — пристанище на Троя в древността.
и в неговия пристан
вместителните кораби изригват
товара си. В Дарданските 5 5 „Дарданските полета…“ (мит.) — т.е. равнината на Троя, така наречена по името на Приамовия праотец, Зевсовия син Дардан.
полета,
за бой готови, гърците разпъват
надменни шатри. А градът Приамов
пред тях залоства свойте шест врати
(Антеноридас, Хетас, Троас, Хелас,
Дардания и Тимбрия) със плътно
прилягащи в гнездата си резета
и яки скоби…
Но нетърпението гъделичка
припрените сърца и ето вече
и двата стана — гърци и троянци —
на карта слагат всичко… И сега
аз, Прологът 6 6 „… аз, Прологът…“ — Пролог или Хор се наричал по Шекспирово време актьорът, който е произнасял увода, интермедиите или епилога на пиесите.
, явявам се пред вас,
любезни зрители, със щит и в броня
(но не че имам толкоз малко вяра
във дарбата на автор и актьори,
а само за да бъда във стила
на разказа) и тук съм да ви кажа,
че вече сме в средата на войната
и че от нея ще представим само
което вмества се в една пиеса.
Започваме. Дано да ви хареса! —
Театърът и той една война е.
Успех? Разгром? Отде човек да знае?
В Троя.
Влизат Пандар и Троил.
ТРОИЛ
Не, не, ще смъкна всичко туй. Повикай
оръженосеца да ми помогне!
Защо да се сражавам вън от Троя,
когато в мене тук се води бой?
Да идат тез от нас, които имат
сърце за битка. Мойто е отнето.
ПАНДАР
Няма ли да престанеш най-сетне?
ТРОИЛ
Какво да правя? Гърците са силни
и колкото са силни, толкоз хитри,
а колкото са хитри, толкоз храбри;
пък аз по-мек съм от жена във сълзи,
по-слаб от спящ, по-тъп от неграмотен,
по-плах от девственица в тъмна доба
и по-неопитен от младенец!
ПАНДАР
Добре, дотегна ми да те успокоявам. Отсега нататък не се бъркам в твоята работа и няма да си мръдна пръста за тебе. Който иска да яде баница, трябва да изчака, докато му смелят брашното.
ТРОИЛ
А аз не чаках, тъй ли?
ПАНДАР
Чакал си да го смелят. Но трябва да изчакаш и да го пресеят.
ТРОИЛ
Изчаках и това!
ПАНДАР
Чакал си! Но сега трябва да изчакаш и докато го омесят.
ТРОИЛ
И за това съм чакал!
ПАНДАР
Да, но има и още. И в това „още“ влизат втасването, разточването, мятането, изпичането, изваждането… А после трябва и да изчакаш изстиването, че току-виж си си изгорил устата.
Читать дальше