Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

Сред лаиците се разпространяват все още най-странни мнения; ще назовем само някои: хомосексуалността се счита за порок, за резултат от деморализация на живота, за сексуална разпуснатост, за последица от самозадоволяването, за израз на лош характер, за развратност; най-после се мисли, че тя се дължи на пресищане с другия пол. Всички такива „теории“, които се застъпват все още от някои специалисти, не почиват на каквито и да са научни основания. Последната от споменатите теории се самооборва, тъй като съгласно логиката и пресищането със собствения пол би трябвало да води отново до хетеросексуалност. А това не се случва. Макар далеч не всички причини и условия на този сексуален вариант да са проучени, днес ние знаем на какво той се дължи и преди всичко, че гореспоменатите теории са неверни.

Част от изследователите приемат, че хомосексуалността е предизвикана от влияния на околната среда и преди всичко — от определени неблагоприятни психически условия на развитие в детската и юношеската възраст.

Според най-старата теория за това отклонение хомосексуализмът се базира на преживяно еднополово прелъстяване. Според мнението на повечето специалисти теорията за прелъстяването не издържа повече критика. Хетеросексуалните хора си спомнят за подобни изживявания, които те не са последвали. Прелъстяването само по себе си не е в състояние да насочи влечението към собствения пол, ако то не е било вече насочено нататък; изключение правят може би онези младежи, които са били прелъстявани по такъв начин още преди пубертета, и то много често.

Много психотерапевти считат хомосексуалността за невроза, душевно обусловено смущение, предизвикано от тежки инциденти в миналото, които са блокирали пътя към другия пол — напр. твърде силна привързаност към майката при лошо отношение към бащата. Трудно и почти невъзможно е тези обяснения за възникването на еднополовото влечение да се докажат точно.

Изследователите, които считат предпоставките за развитието на влечението в хомосексуална насока за унаследени или вродени, т.е. заложени още по време на ембрионалния 86 86 Embryo (гр.) — зародиш до края на осмата седмица след оплождането на яйцето (б.ред.). , респ. феталния 87 87 Foetus (старолат.) — плодът от деветата седмица на вътреутробното развитие до раждането (б.ред.). живот, предлагат по-убедителни аргументи: хомосексуалността е приблизително равномерно разпространена по света, изявява се рано, не се поддава на лечение, проявява се еднакво при еднояйчни, но не и при разнояйчни близнаци. Кои биологични фактори имат значение за развитието на хомосексуалността, не се знае до днес. Изследванията, проведени неотдавна от Дьорнер в Хумболтовия университет в Берлин на плъхове, изглежда, се доближават до причинността на тази аномалия. Центърът на съвокуплението в междинния мозък има две части — една за женското и другата за мъжкото поведение. Едната от двете трябва да доминира функционално, за да се изяви женското или мъжкото поведение. Още в ембрионалния стадий тестикулите отделят в кръвта половия хормон тестостерон, който активира функционално мъжкия център на съвокуплението. По такъв начин в по-късен стадий то доминира и подбужда мъжко сексуално поведение. Ако самецът не получи в този стадий на развитие тестостерон, възможно е у него да се развие центърът на женското поведение. Ако непосредствено след раждането се кастрират мъжки плъхове, т.е. ако им се отнеме тестостеронът, то в зряла възраст те проявяват хомосексуално поведение дори ако им се инжектират мъжки хормони. Самките се маскулинизират и по-късно добиват „лесбийско поведение“, ако веднага след раждането им се дават мъжки полови хормони, без да се кастрират. По пътя на андрогенната стимулация е било възпряно развитието на женския дял на центъра на съвокуплението, мъжкият дял е взел надмощие и го е запазил независимо от вида на по-късния хормонален приток. От тези наблюдения следва, че определянето на бъдещата насоченост на половия нагон става още по време на формирането на центъра на съвокуплението.

В клиниката Берлин—Бух са били проведени сравнителни изследвания на хомосексуални и хетеросексуални мъже, които показват, че експерименталните резултати на животни допринасят за изясняване на човешкия хомосексуалитет.

Мнозинството от сексолозите понастоящем виждат причината на хомосексуализма в едно съвместно действие на много условия, които произлизат от конституцията и анамнезата. Вероятно хомосексуализмът може да произлезе по различни пътища. Трябва да се приеме, че съществува както конституционален, така също и психогенен или по друг път придобит хомосексуализъм, които имат различни корени и се проявяват еднакво или по подобен начин.