Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

3) когато мъжът е в състояние да забави еякулацията, докато настъпи и отзвучи оргазъмът на жената;

4) когато мъжът не страда от значително отслабване на изживяването поради отдръпването преди еякулацията;

5) когато двамата не се чувствуват ощетени в изживяванията си от това.

И все пак прекъснатият акт е по-добра профилактика от липсата на профилактиката изобщо. Това се отнася за всеки метод.

През 1932–1933 година японският учен Огино и виенският гинеколог Кнаус доказаха, че жената може да бъде оплодена само през една малка част от менструалния цикъл. Това откри нова ера както в предпазването от нежелана бременност, така и в постигането на желана бременност.

Според многократно потвърдените изследвания на Кнаус, Огино и Смулдерс зачатието може да се осъществи само кратко време преди или непосредствено след овулацията. Узрелият фоликул се пуква приблизително 15 дни преди очакваната менструация, т.е. приблизително по средата между две менструации при четириседмична периодичност. Освободената яйцеклетка може да бъде оплодена в тръбата до 24 часа след това от спермий на най-много двудневна възраст (вж. глава 1). Следователно зачатието е възможно само в три последователни дни на менструационния цикъл. Това обстоятелство може да се използува за предпазване от бременност само ако е възможно да се предскаже точно моментът на овулацията, т.е. ако е налице редовен цикъл. За по-голяма сигурност се взема под внимание и определен обхват на разсейване на овулацията.

Как се прилага този метод на практика? Ако жената въз основа на грижливо воден календар на менструациите е установила най-късия и най-дългия си цикъл през последните 12 месеца, тя или мъжът, който спокойно може да поеме воденето на календара и изчисленията, трябва да извади от най-късия цикъл (считано от първия ден на менструацията) 17 (т.е. 15 + 2) дни, а от най-дългия цикъл — 13 (т.е. 15 — 2) дни.

Полученото число указва диапазона на дните, в които вероятността на зачеване е най-голяма (по Кнаус).

Цифровите таблици с подвижни части улесняват определянето на неплодовитите дни на жената. Въз основа на данните на Кнаус ние построихме опростена скала; по нея могат да се отчетат дните с най-голям риск за зачеване за всички менструационни цикли, които лежат в нормалния обхват (фиг. 25 с примери на сгр. 227.

Огино препоръчва от най-късия цикъл да се извадят 18 дни, а от най-дългия — 11 дни. Полученият по този начин обхват на дните с риск за зачеване е по-голям; това увеличава надеждността на метода. Някои автори дори са на мнение, че овулацията може да настъпи до 22 дни преди менструацията и считат само дните, които непосредствено я предшествуват, за безрискови.

Температурният метод също се основава върху физиологията на менструационния цикъл. Чрез измерване на базалната температура (Ван де Велде, 1904) моментът на овулацията може да бъде определен по-точно, отколкото при календарния метод. Вследствие на действието на прогестерона във втората половина на цикъла утринната температура на жената е с около 0,5 до 0,8° по-висока, отколкото в първата. Този метод изисква определени усилия. В продължение на една година жената трябва всяка сутрин да измерва температурата си в ануса в продължение на 5 минути. Това трябва да се прави преди ставане от леглото, при еднакви условия и по едно и също време. Продават се специални термометри за тази цел. Сутрешните температури се нанасят върху карирана или милиметрова хартия с точност до 0,1° и получените точки се свързват, както е показано на фиг. 26.

Зачатието е много вероятно в деня на покачването на температурата и в двата предхождащи го дни в случай на полово сношение без противозачатъчни мерки. От третия ден нататък предпазването от зачеване е още по-сигурно, отколкото в цялата фаза с ниско равнище на температурата. По време на заболявания придружени с висока температура, и при всяка друга промяна на ритъма на живота методът е неприложим; иначе той е по-надежден от изчислението по календара.

Двата метода намериха широко приложение през последните години. Те са безплатни и римската католическа църква ги приема. Мисионерите дори са просвещавали първобитните народи и са давали на жените специални огърлици, по които да определят дните без риск за зачеване, без да пресмятат.

Най-голямото им предимство в сравнение с всички други обичайни методи се състои в това, че правят възможно половото сношение по време на неплодовитите дни при неограничено изживяване (разбира се, ако не са налице някакви смущения). Квотата на отказ е много ниска при двойки, които спазват стриктно методите, и преди всичко, когато жената измерва редовно сутрешната си температура и се съблюдава по-широк обхват на дните с риска за забременяване.