Пол Андерсън - Операция „Хаос“

Нашето клето старичко ФБР! То и хабер си нямаше какво означава да си имаш работа с Джини и с нейния талант!

Моята вещица даде знак и аз се измъкнах през прозореца. Нощният въздух бе влажен и мразовит. Росата върху цветята в лехата пред къщата блестеше от сиянието на уличните фенери. Чух лай и ръмжене на куче — вероятно бе подушило пелерината ми. Сигурно целият квартал се намираше под наблюдение… Магьосническото ми зрение тутакси откри някакъв мъж, който се криеше отсреща в сянката от фенера на Свети Елм. Стараех се да крача колкото се може по-бързо и по-тихо. Вървях по средата на улицата — така вероятността да ме засече часовоят или да се включи релето-пазач бе по-малка.

Минах няколко квартала и стигнах до местното училище. Вече бях на безопасно разстояние. Завих зад ъгъла и скрих пелерината невидимка в купчината боклук недалеч от спортната площадка. Можех да не се крия — бях съвсем обикновен, спазващ законите гражданин, който е тръгнал да си върши работата. Нощта свършваше, затова трябваше да внимавам да не ме познае някой минувач. От първата срещната телефонна будка се обадих в дома на Барни Сторласон. Той ми каза веднага да отивам у него. Предпочетох да взема маршрутен килим вместо такси, защото бе по-лесно да остана незабелязан, като се смеся с тълпата пътници.

Вратата ми отвори Барни. В антрето светеше, жълтата светлина падаше върху широките му плещи. Той тихо подсвирна:

— Като те гледам, разбирам, че днес е по-добре да си стоиш в къщи и да подстригваш живия плет. Но, Стийв, изглеждаш тъй, сякаш е настъпил краят на света. Какво се е случило?

— Домашните ти не бива да чуят — рекох.

Той тутакси се завъртя на токове и ме заведе в кабинета си. Бутна ме в едно тапицирано с кожа кресло, затвори вратата, наля две солидни порции уиски и най-сетне се отпусна в креслото срещу мен.

— И тъй?

Разказах му. Никога досега не съм забелязвал такава болка върху лицето му.

— Не, не — шепнеше той.

После се разкърши като мечка, която се готви да се хвърли в атака, и запита:

— Какво мога да направя за вас?

— Преди всичко дай ми метлата си — помолих го.

— Почакай малко — рече той. — Чувствам, че действаш прибързано. Къде си намислил да идеш?

— Смятам да отида в Силоам и да се докопам до нужната информация.

— Така си и мислех — Барни се размърда, креслото изскърца под тежестта му. — Стийв, това не е шега. Насила да влезеш в катедралата на йоанитите… Сигурно ще се опиташ да измъкнеш признание от някой свещеник… Не, само ще навлечеш нови нещастия върху вашите глави. И то когато Джини има нужда от всяка частица от твоите сили и възможности. Нека ФБР води следствието. Там работят професионалисти. Да допуснем, че улики действително съществуват. В старанието си да ги откриеш ти най-вероятно чисто и просто ще ги заличиш. Замисли се върху фактите и също ще стигнеш до това заключение… — Барни внимателно ме погледна. — Прибави и моралните съображения. Вчера не беше съгласен с тълпата, когато тя настояваше за правото си да прокарва свои собствени закони. А сега претендираш, че ти имаш същото право.

Отпих малка глътка и се вглъбих в усещанията си — уискито приятно опари гърлото ми.

— Ние с Джини имахме време да обмислим всичко — рекох. — Знаехме, че няма да се съгласиш, но поне не ни пречи. Ще ги науча аз тях. Може би ще ти прозвучи мелодраматично, но нима може да ни се случи нещо по-лошо?! Ако към безкрайност прибавиш което и да било число — спрях, за да глътна още една глътка, — ще получиш пак безкрайност. А що се отнася до ФБР, че имало повече възможности… Ние не се каним да се мятаме насам-натам като бик на арена, само за да вършим нещо… Съгласи се, че и ние имаме мозъци. Бюрото сигурно отдавна разполага с агенти сред йоанитите, досиета на вождовете им и т.н., всичко, което се полага в такива случаи. Но си спомни резултатите от съдебното разследване преди няколко години срещу престъпленията на една друга църква. Помниш ли инициалите й? ХСУА. В обвинителното заключение на генералния прокурор нямаше нито едно сериозно доказателство. Като се има предвид, че те открито отричаха и традициите, и законите на Америка.

— Йоанитите проповядват възгледите си масово — каза Барни. — Дявол да го вземе, и аз самият съм съгласен с някои техни твърдения! Обществото ни стана твърде светско, твърде привързано към жизнените блага! Всички са увлечени в гонитбата за долари и за наслаждения. Всички правят секс, а никой няма време за любов. Загрубелите безсърдечни хора не обръщат никакво внимание на бедните…