Пол Андерсън - Операция „Хаос“

— Това е фокус — запищя саламандърът, — Невъзможно е! Щом не го мога дори Аз! Не!

— Остани на мястото си! — изкрясках като първокласен военен. — Продължаваш ли да се съмняваш, че слугата ми ще те настигне навсякъде, където и да си се скрил?

— Ще го убия това малко чудовище!

— Хайде, започвай! — съгласих се аз. — Може би искаш да се дуелирате на океанското дъно?

Към вдигания от нас шум се добавиха пронизителни свирки — през прозорците надничаха полицаи.

— Ще ви дам да се разберете! — крясъкът ми без малко да премине в ридание. Блъснах Грисуълд под пейката и се мушнах след него. На мястото, където току-що стоях, се изсипа огнен фонтан.

— Пис, пис, пис! — виках го аз. — Не можеш да ме хванеш! Защото се страхуваш, скапан котарак такъв!

Сварталф ме погледна негодуващо.

Подът се разтресе, когато духът се нахвърли върху мен. Саламандърът не заобикаляше масите и скамейките — не, той просто ги изгаряше, за да мине. Огнедишащ зной ме стисна за гърлото, аз се гърчех и се търкалях в мрак.

Всичко свърши. Джини триумфално извика: „Амин!“ и в опустелия въздух трясна гръм.

Олюлявайки се, едва-едва се надигнах от пода. Джини се отпусна в ръцете ми. В лабораторията нахълта полицията. Грисуълд изписка, че трябва да телефонират в Департамента по огъня и пожарите, докато цялото здание не се е превърнало в дим. Аберкомби като стрела изхвръкна през прозореца, Сварталф скочи от полицата, забравил, че пекинезът няма котешката ловкост. В изпъкналите му очи кипеше дълбоко и справедливо възмущение от съдбата.

Отвън на булеварда беше прохладно. Седяхме на росната трева. Гледах луната и мислех какво голямо и удивително нещо е животът. Лицето на Джини светеше от нежност. Почти не обръщахме внимание кой тича около нас и не чувахме църковните камбани, които съобщаваха новината на хората и на небето.

Най-сетне ни върна към действителността лаят на Сварталф. Джини тихичко се разсмя.

— Бедничкият! Щом се освободя, веднага ще те превърна в котарак. Сега обаче имам по-неотложна работа. Да вървим, Стийв.

Убедил се, че скъпоценната му лаборатория вече е в безопасност, Грисуълд вървеше след нас, като тактично спазваше дистанция. Сварталф замръзна на мястото си — предполагам, че просто не можеше да се движи, потресен, че има по-важна работа от превръщането му в котарак.

Доктор Малзиус ни пресрещна на средата на пътя, тъкмо под един фенер на Свети Елм. Лунната светлина хвърляше неравни отблясъци върху лицето му, пенснето проблясваше.

— Скъпа мис Грейлък! — започна той. — Истина ли е, че сте спасили обществото от надвисналата над него заплаха? Действията ви във висша степен заслужават похвала. В славните анали на забележителното заведение, на което имам честта да бъда президент…

Джини сложи ръце на хълбоците си, обърна се към него и го закова на място с такъв леден поглед, с какъвто той вероятно никога не се е сблъсквал.

— Похвалите трябва да се адресират към мистър Матучек и доктор Грисуълд. Точно така ще информирам и пресата. Не се съмнявам, че ще пожелаете да препоръчате увеличаване на средствата за изследванията на доктор Грисуълд, които имат огромно значение.

— Ох, наистина — започна да заеква физикът — аз не мо…

— Млъкнете, глупчо — пошепна му Джини и в същия миг хвърли в лицето на Малзиус: — Само благодарение на проявената от него смелост и далновидност, само благодарение на неговата преданост към основните съвременни теории и на дълбокото му познаване на природните закони… Останалото можете и сам да добавите, Малзиус. Не мислете, че ще бъдете много популярен, ако и за в бъдеще продължавате да държите отдела на доктор Грисуълд на пост и молитва.

— О… така е, в края на краищата — президентът изопна рамене. — Аз вече имах намерение да обсъдя най-внимателно тази идея. По-точно тя ще бъде препоръчана за утвърждаване още на следващото заседание на управата.

— Ще ви подкрепя — каза Джини. — Друго: това идиотско правило, ограничаващо отношенията на преподавателите и студентите. В близко бъдеще мистър Матучек ще стане мой съпруг…

Бум! Опитах се да си поема дъх.

— Скъпа мис Грейлък — от устата на Малзиус изхвърчаха слюнки. — Правилата за приличие, порядъчността… Дори външният му вид е крайно неприличен!

С ужас открих, че в суматохата съм изгубил дори палтото на Джини. В същия момент се появиха две ченгета, които мъкнеха нещо космато, което се дърпаше от ръцете им. Трети носеше свлеклите се от шимпанзето дрехи.