Пол Андерсън: Време е да си тръгваме

— Но в края на краищата аз говоря за неща, които наистина знам — и се отпусна в дълбокото кресло.

От камината се долавяше припукването на горящите дърва; освен тях в стаята мъждукаше само една покрита с абажур лампа, затова зад прозореца се виждаше ясно пищното изобилие от звезди.

— От собствен опит ли? — попитах след кратка пауза.

Метна бърз поглед към мен, лицето му сякаш се вкамени.

— Ами ако отговоря утвърдително?

Някак лениво отпих от уискито си. „Кинг Ренс“ е благородна и успокояваща напитка, особено в онези часове, когато Земята сякаш звъни в унисон с Вселената.

— Сигурно имате свои основания и аз съм нетърпелив да ги чуя.

Крива усмивка.

— О, и аз съм от тази планета — рече. — Но… но небето е толкова безкрайно и чуждо… Не ви ли се струва, че то оставя някакви следи върху този, който е бил там? Дали то не влиза толкова дълбоко в същността му, че когато се завърне, за него Земята вече не е предишната Земя?

— Продължавайте. Знаете, че обичам фантастиката.

Погледна през прозореца, после отново към мен. Внезапно пресуши чашата си на екс с движение, което не му е присъщо. Както, впрочем, и всякаква форма на неувереност.

— Е, добре тогава, ще ви разкажа една фантастична история — каза той, като че ли с леко подсилен акцент. — Тя не е съвсем весела, но аз ви съветвам да не я приемате прекалено сериозно.

Запалих една от великолепните цигари, които бяха на масата, и се приготвих да слушам, без да нарушавам толкова необходимата нему тишина. Той дълго се разхожда пред прозореца, после си наля още една чаша и седна до мен. Но гледаше не мен, а окачената на стената картина — някакво мрачно и неразбираемо платно, което вероятно се харесваше само на него. Картината сякаш му вдъхна кураж и той заговори бързо и тихо.

— Имало едно време… в далечното бъдеще… една цивилизация. Няма да ви я описвам, тъй като тя не може да бъде описана. Би ли могъл например един древен египтянин да разкаже за града, в който живеем? И не само защото не биха му повярвали — разбира се, че не биха му повярвали. Искам да кажа, че те просто не биха го разбрали. Каквото и да каже, за тях ще бъде пълна безсмислица. Как работим, за какво мислим, в какво вярваме — всичко това ще е точно толка неразбираемо, колкото и нашите небостъргачи, компютри и автомобили. Не съм ли прав? Ако ви разкажа за хората от бъдещето, които живеят в света на смайващи енергии, генни модификации, измислени войни и говорещи камъни, у вас може да се появи някаква представа, но нищо няма да разберете.

Затова искам само да си представите колко хиляди обиколки е направила през това време тази планета около слънцето си, колко дълбоко сме погребани и колко страшно сме забравени. И още се опитайте да разберете, че мисленето на хората от онази цивилизация толкова се различава от нашето, че те, пренебрегвайки всички закони на логиката и природата, са измислили начин да пътуват във времето. Така че ако един среден жител на онази епоха — да го наречем така, че да не се дезориентирате — та ако един средно образован жител смътно, без особен интерес си представи, че преди хиляди години някакви полудиваци са разцепили атома, това не означава нищо. Само един-двама от тях действително са идвали тук, били са сред нас, изучавали са ни, после са се върнали обратно с информация за Централния мозък, ако това е подходящият термин. Останалите се интересуват от нас не повече, отколкото вие например от бита в ранна Месопотамия. Разбирате ли ме?

Отмести поглед към чашата си и започна да я гледа с такова вдъхновение, сякаш уиските беше източник на пророческо прозрение. Тъй като паузата се проточи, аз не издържах:

— Добре. Съгласен съм, само за да чуя вашата история. Но си мисля, че тези, които пътуват във времето, не би трябвало да привличат вниманието върху себе си. Сигурно си имат начини за маскировка и други такива… Едва ли биха пожелали да променят собственото си минало.

— О, няма никаква опасност! — възкликна той. — Единственият повод да се маскират е този: те просто биха научили твърде малко, ако трябва на всяка крачка да обясняват, че са пришълци от бъдещето. Представяте ли си какво би се получило?

Усмихнах се, но Микелс ме изгледа някак унило.

— Хайде да видим за какви цели, освен чисто научни, би могло да се използва едно пътешествие във времето — рече.

— Ами например да си набавиш произведения на изкуството или някакви природни уникати — плахо казах аз. — Например да се върнеш в епохата на динозаврите и да добиваш злато от най-богатите находища, преди да има човеци…