Мишел Моран - Последната кралица на Индия

Ние тримата я погнахме.

— Спри! — изкрещя Сундари.

И за моя огромна изненада Кахини изпълни заповедта. Но когато се обърна, насочи револвера си право към гърдите на Сундари и стреля.

Аз веднага изпратих стрела, уцелвайки я в ръката с револвера. Тя се залюля назад и за краткия интервал от време, което ѝ беше необходимо да възстанови равновесието си, Арджун вече беше скочил върху нея и ѝ беше отнел всички оръжия. После извика и няколко стражи му се притекоха на помощ, а аз отидох да видя Сундари.

Командирът на Дурга дал се беше хванала за гърдите. След толкова години предана служба врагът най-сетне беше дошъл отвътре, не отвън.

— Спокойно, ще се оправиш! — опитах се да я успокоя аз. Спомних си за първия ден, в който се срещнахме, и как тя ми беше заприличала на котка. Англичаните имат една приказка, че котките притежавали девет живота. Ала Сундари имаше само един. Дишането ѝ стана накъсано и тя стисна ръката ми. Тънка струйка кръв се стече от устните ѝ. — Сундари! — изкрещях.

После се обърнах към Кахини. Лицето ѝ беше безизразно като маска. Ръката ѝ кървеше обилно, но тя изобщо не ѝ обръщаше внимание.

— Ти я уби! — изпищях. — И пак ти отрови раджкумар! — приближих се към нея. — Отрови и раджата. Следващата беше рани, обаче ти реши да не си цапаш ръцете и да оставиш британците да ти свършат мръсната работа!

— Е, а ти какво стори по въпроса? — изгледа ме със самодоволна усмивка тя.

— Отведете я в затвора! — намеси се Арджун. — Стража!

Но аз побързах да им напомня, че в затвора е любовникът ѝ Садашив и двамата само това чакат.

— Защо не вземем да я дадем на британците, а? — предложи един от стражите.

И за първи път, откакто познавах Кахини, по лицето ѝ се изписа страх.

— Не! По-добре да се самоубия! — разкрещя се тя и започна да се дърпа ожесточено. Но четиримата мъже около нея я държаха здраво. Писъците ѝ продължиха по целия път надолу по хълма.

Други войници отнесоха тялото на Сундари, а ние се върнахме в покоите на рани. Зачервените ѝ очи ни накараха да си помислим, че е чула всичко случило се на двора.

— Съжалявам — изрекох и погледнах към Каши, която държеше Ананд. — Отведоха Кахини при британците, за да правят с нея… каквото си поискат.

— Не разбирам — изгледа ме объркано рани.

Двамата с Арджун се спогледахме и аз изрекох:

— Реших, че ваше височество е разтревожена, защото сте чули за Сундари.

— Какво да съм чула за Сундари?

— Кахини я застреля — прошепнах аз.

Рани отпусна лице в ръцете си, а Каши се разрида с глас. Накрая кралицата вдигна очи и посочи към купчина отворени писма.

— Някои от тях са за теб — рече. — Гопал нарочно ги е крил.

Започнах да ровя като обезумяла в купчината. Едно, две, три писма от Ишан — съпругът на сестра ми. Едно от Шиваджи. Три от баща ми. Всички до едно с дати от последните четири месеца. Първо разгънах едно от писмата на баща ми.

Сита, имаме нужда от теб в Барва Сагар! Моля те, ела си веднага и доведи със себе си войници от двора на рани! Британците арестуват най-красивите жени в селото и вече взеха сестра ти…

Дъхът ми сякаш секна.

Шиваджи:

Сита, отведоха Ану в дом за проститутки и отказват да я пуснат. Само боговете знаят какво ѝ причиняват там, но ние се надяваме, че военната сила или парите биха могли да ги умилостивят. Сита, моля те…

Притиснах ръка към челото си, за да накарам думите да престанат да се движат пред очите ми. Арджун вземаше всяко от писмата, което оставях настрани, и също го прочиташе. Писмо след писмо, умоляващи ме да отида на помощ. Да занеса пари, войници или и двете.

Синът ми казва, че въпреки всичко ще я приеме отново като своя съпруга, но какво точно ще приеме, ако не я спасим още сега? Представяш ли си какво правят с нея там?! Не мисля, че получаваш нашите писма, иначе досега да си долетяла като вятър.

Не можах да издържа и бутнах настрани останалите писма. Каквато и съдба да очакваше Кахини при англичаните, вече бях абсолютно убедена, че пак няма да бъде достатъчно жестока.

— Веднага щом мога, ще изпратя и войска, и пари! — обеща рани.

Но кой би могъл да каже кога ще бъде това? Ако аз загинех в Джанси, сестра ми щеше да остане завинаги робиня в някой британски бардак. Тази мисъл беше напълно достатъчна, за да ме накара да разбера омразата, ръководеща Азимулах хан. Вече разбирах и яростта му. Да, вече ги разбирах.

— Какво стана с Гопал? — обади се по едно време Арджун.

— Призна, че всичко, което Сита е подозирала, е абсолютно вярно — изрече рани с кух глас. — Кахини му обещала да го направи свой любовник, ако помогне на нея и Садашив да седнат на моя трон.