Георги Андреев - Краят на западната цивилизация

А пък „неолиберализмът, теорията на модерния хаос и на унищожаване на човечеството, е идеологически наследник на нацизма и теоретична основа на войните за «етническа чистота» и на нетолерантността. Както във всяка война, неговата цел е унищожаването на противника: физическата и моралната човечност“ (sub-commandante Маркос) [38].

„Законът за стойността… предполага интеграция на пазарите във всичките им измерения, т.е. като пазари на продукти, капитали и труд. Напротив, законът за глобализираната стойност се изразява в интегрирането на пазарите в световен мащаб само в първите две измерения…“, като пазарите на труда остават разделени. Това по необходимост води до неравенство в световната икономика. В Третия свят индустриализацията е „забранена“. При това политиката върви ръка за ръка с икономиката, тъй като „няма капитализъм без капиталистическа държава освен във въображението на буржоазната икономика“ (Самир Амин) [42].

Това отново са само констатации. Остава открит въпросът: Защо капитализмът е точно такъв?; защо въпреки техническия прогрес и високите технологии, хората стават излишни, непрекъснато обедняват и животът става непоносим? В първо приближение отговорът е: заради техническия прогрес.

През 70-те години на XX век автоматизацията, компютеризацията и роботизацията завладяват обширни области от производството и от обществото въобще. Г. Константинов нарича това роботронна революция (РР) [11]. Той привежда т.н. аксиома на Норберт Винер: „Няма никакви теоретични и практически бариери за сключването на тоталния кръг на автоматизацията“. Засега „кръгът не е сключен“ — все още повечето производства не са автоматизирани и роботизирани. Но все пак процесът е доста напреднал. Това е причина голяма част от наемните работници, в т.ч. квалифицираните, да станат излишни. Тази тенденция се проявява особено силно в страните от Първия свят. Вследствие на това се появява безработица, която въпреки вариацията в размера й в зависимост от кризите (спадовете и оживленията) в икономиката, постепенно пълзи „нагоре“. Вивиан Форесте нарича икономически ужас именно това явление.

През 50-те и дори през 60-те години обществените очаквания бяха оптимистични — икономисти, хуманисти и фантасти прогнозираха как „умните“ машини ще отърват хората от тежкия и непривлекателен труд и „ще се радват на труда си хората и ще се обичат като братя“. Оказва се, че в условията на капитализма това е невъзможно. Защо?

По-горе бе казано, че печалбата е равна на принадената стойност, а принадена стойност може да се извлече само от жив труд. Изчезне ли живият труд, изчезва и принадената стойност, а следователно, и печалбата. Това е ключът към обяснението на парадокса, че техническият прогрес (РР) води към безработица и обедняване на „обикновените хора“. При РР изчезва именно живият труд.

Навярно мнозина читатели, под напора на първия порив, биха възразили на това: как да няма печалба! нали има произведен продукт и той е по-евтин от произвеждания по-рано!

Такава позиция заемат А. Тофлер [21, 22], П. Бергер [3] и други: компютеризацията и роботизацията премахват принадената стойност, понеже няма жив труд; следователно ще има печалби без жив труд. Капиталистите вече не са зависими от наемните работници (employees, а не само workers) и ще извличат печалби, без да се страхуват от стачки и профсъюзи.

Подобна логика е в сила само, ако роботронизацията не е повсеместна. Тя „увеличава печалбите, когато е частична — в някои предприятия на един бранш, в един или няколко клона на икономиката или в отделна страна или група страни. Тогава те печелят за сметка на изостаналите“ [11]. Защо?

„Когато в едно общество всичко се произвежда от машини, продуктите не съдържат в себе си нищо от това, което икономистите от трудовата школа наричат [разменна] стойност, доколкото в тях не се въплъщава повече никакъв човешки труд. Вследствие на това тези продукти престават да бъдат стоки, по същия начин, както въздухът, който се «произвежда» в космическата лаборатория от кислород и азот не е стока… Но щом няма стоки, няма да има и пазари, нито купувачи и продавачи, тъй като вече я няма онази категория хора, които с мускулите и мозъците си, в часовете на своя работен ден, създават стойността, от която се образуват заплатите и печалбите, които си разпределят различните категории паразити — от финансовите капиталисти и сутеньорите до министрите и надзирателите във фабриките и затворите“ [11].