Ъруин Шоу - Париж, Париж

Докато обядваш си спомняш, че Виктор Юго е казал още: „Париж е тавана на човечеството“, след което бил принуден да избяга и да прекара 18-е години от властването на Наполеон III на островите Джърси и Гернси.

Когато най-сетне се върнал, започнали да кръщават площади и улици с името му и не са спрели и до ден днешен. Парижаните като че ли имат навика да изпращат в изгнание героите си или да ги обезглавяват, след което да компенсират за това си държание с улични табели. Волтер предвидливо прекарал доста голяма част от живота си в Германия и Швейцария и когато дошъл момента парижани да го погребат в Пантеона, открили, че сърцето му липсва. Според мълвата то било забутано в някакво чекмедже, продадено от вехтошар. Дантон заплатил с главата си за нещата, които направил в Париж, но Париж я заменил с бронзова статуя в цял ръст на площад „Одеон“. Бедният Кубер, който рисувал женската гръд така добре, свалил статуята на Наполеон от пиедестала йй в колонадата „Вандом“ по време на Комуната, като изтъкнал аргумента, че тя е едно войнствено, неестетично творение.

Впоследствие, когато правителството се сменило, той бил хвърлен в затвора и принуден да се превърне в художник на плодове и зеленчуци, защото не допускали моделите му в килията. А още по-късно правителството поискало от него да плати за реконструкцията на паметника, която щяла да възлезе на 323 000 франка. Картините му били конфискувани като първоначална вноска и, при това положение, той избягал в Швейцария, където останал до смъртта си и сега, естествено, има улица „Кубер“ в Паси.

Предоволен от обяда, възхитен от виното и щастлив, че няма шанс да огладнееш в близките шест часа, напускаш ресторанта с момичето си под ръка и се отправяш към Рю дьо Сен, където малките картинни галерии, антикварните магазинчета и месарниците стоят рамо до рамо. Върху мраморните тезгяхи на месарите има чучулиги в клетки, а на откритите витрини на магазинчетата им висят в редица вързани за краката, с увиснали глави и разперени крила, заклани яребици и диви гълъби, а месарите, нахлузили дебели пуловери и бели престилки, изглеждат зачервени и премръзнали и потриват ръцете си цяла зима.

Купуваш си кутийка за енфие, преценяваш наум няколко сребърни украшения, пазариш се за някакъв свещник, забелязваш влиянието на Пикасо върху всички и влизаш в малка галерия, в която има vernissage на платната на млад художник — специалист по пейзажите на самотни, облени от лунна светлина, студени стени около запуснати, нереални пристанища. Малкото помещение е препълнено с хора, които не обръщат никакво внимание на картините, но всички говорят усилено, а младият художник стои сам в един ъгъл и изглежда самотен, облян от лунна светлина и изоставен.

Тръгваш към музея на Роден, който не е много далеч, защото искаш да покажеш на момичето си трийсет и деветте статуи на Балзак — резултат от неумолимата продуктивност на скулптура, който обаче разочаровал всички, когато му бил поръчан паметник на романиста за пресечката на булевардите „Распай“ и „Монпарнас“.

По пътя минаваш покрай някаква конска месарница с позлатена конска глава над входа и надникваш във витрината на една аптека, където виждаш странен пластмасов уред, снабден с подвижен диск, с разчертани таблици на дати и числа, рекламиран като „показалец за месечен цикъл“ в страната, в която се мръщят на всеки друг по-директен начин за контролиране на раждаемостта.

Там има също търкалящо се барабанче с гумени остриета, за което гарантират, че отстранява излишните тлъстини и мазило за кожа, което не йй позволявало да остарее. Щандът обикновено е зает, тъй като лекарите във Франция рядко носят лекарствата в себе си и ако трябва да ти инжектират нещо, първо те пращат да си го купиш от най-близката аптека.

Минаваш и покрай витрината на шивач, в която на всеки 12 часа излагат различни траурни костюми, особено подходящо за съседната витрина на погребалния агент, който пък е изложил снимки на най-добрите си погребения и за магазина за мебели, който предлага провансалска и буржоазна мебелировка и за магазина за електрически уреди, където продават с намалена цена хладилник, произвеждащ на всеки 48 часа толкова лед, колкото би ти стигнал за една много голяма чаша лимонада.

По всички стени висят плакати, обяви, реклами. Комунистите свикват митинг, за да осъдят действията на американците в Корея, Италия и Гърция, а антикомунистите са направили списък на всички лидери на руската революция, политици, художници, писатели и учени, които са били очистени след 1917-а.