Ъруин Шоу - Богат, беден

— По всичко си личи. Твоят приятел обаче е симпатичен. Лошото време не го плашеше и задаваше толкова много въпроси, че в края на втората седмица можеше да закара сам „Клотилд“ чак до Тунис. Каза, че ще те покани с жена ти другото лято да дойдете заедно с тях.

— Дано да имам време — побърза да каже Рудолф.

— Вярно ли е, че ще се кандидатираш за кмет на това загубено градче? — попита Томас.

— Съвсем не е загубено градче — отговори Рудолф. — Не ти ли харесва тази идея?

— Аз пет пари не давам и за най-добрия политик в Америка — каза Томас.

— Може би аз ще те накарам да си промениш мнението — отговори Рудолф.

— Имаше един свестен човек и естествено го убиха — каза Томас.

— Не могат да убият всичките.

— Но могат да се опитат — каза Томас, пресегна се и включи радиото. Колата се изпълни с виковете на тълпа, а след малко се чу един развълнуван глас, който казваше: „…се насочва безпрепятствено към центъра на игрището, гонитбата започва, положението става опасно, опасно, той се подхлъзна, топката е спасена! Спасена!“ Томас изключи радиото.

— Световното първенство — каза Рудолф.

— Знам — отговори Томас. — Аз получавам парижкия „Хералд Трибюн“.

— Том, не ти ли е мъчно понякога за Америка? — попита Рудолф.

— Видял ли съм добро от Америка? — каза Томас. — Хич няма да ми е мъчно, ако повече не се върна тук.

— Неприятно ми е, че говориш така.

— Един патриот в семейството е достатъчен — каза Томас.

— Ами синът ти?

— Какво синът ми?

— Колко време смяташ да го държиш в Европа?

— Цял живот — отговори Томас. — Може би когато стане президент и оправи цялата страна и хвърлиш в затвора всички тия мошеници, генерали, полицаи, СЪДИИ, конгресмени и високоплатени адвокати, ще го изпратя да ти дойде на гости, ако, разбира се, не са те убили дотогава.

— А какво образование ще получи? — настояваше Рудолф.

— В Антиб има училища. По-хубави от тая гнусна военна академия.

— Но той е американец.

— Защо да е американец? — попита Томас.

— Ами не е французин.

— Че той няма да става французин — отговори Томас. — Той ще си бъде Уесли Джордах.

— Няма да знае коя е родината му.

— Аз да не мислиш, че знам коя е родината ми? Да не би да е Америка? — изсмя се Томас. — Домът на моя син ще бъде една яхта в Средиземно море, с която ще плава от един бряг, където правят вино и зехтин, до друг бряг, където правят вино и зехтин.

Рудолф се отказа повече да спори. Останалия път до Парк Авеню, където се намираше апартаментът му, изминаха в мълчание. Като каза на портиера, че ще стои само няколко минути, портиерът паркира буика му близо до тротоара. Той огледа подозрително Томас — яката на ризата му беше разкопчана, връзката разхлабена, носеше сия костюм с широки панталони и зелена мека шапка с кафява панделка, която си беше купил в Генуа.

— Портиерът ти не ми одобрява дрехите — каза Томас, като се качиха в асансьора. — Обясни му, че ги купувам в Марсилия, а Марсилия е известна като най-големия център в Европа за мъжка мода.

— Не се тревожи за портиера — отговори Рудолф и въведе Томас в апартамента.

— Хубава квартирка си имаш тук — каза Томас, застанал по средата на голямата всекидневна, където имаше камина, едно дълго канапе, тапицирано със сламеножълт плюш, и две удобни кресла. На масичките имаше пресни цветя, целият под беше застлан със светлобежов килим, а по тъмнозелените стени висяха модерни картини. Стаята имаше западно изложение и следобедното слънце проникваше през спуснатите завеси на прозорците. Климатичната инсталация бръмчеше тихо и в стаята се усещаше приятна прохлада.

— Идваме тук по-рядко, отколкото бихме искали — каза Рудолф. — Джийн е пак бременна и от два месеца не се чувствува добре. — Той отвори бюфета. — Ето бара — обясни Рудолф. — Лед има в хладилника. Ако искаш да се храниш тук, предупреди утре сутринта прислужницата. Тя готви много хубаво. — Той заведе Томас в стаята за гости, която Джийн беше подредила в приятен селски стил също като стаята за гости в къщата в Уитби. На Рудолф веднага му направи впечатление колко не на място беше Томас в тази уютна, красива стая с двете легла с балдахин и с покривки, съшити от разноцветни парчета плат.

Томас хвърли очукания си куфар, сакото и шапката върху едното от леглата и Рудолф едвам се сдържа да не ое намръщи. Джони Хийт му беше писал, че Томас бил педант за реда и чистотата на яхтата. Очевидно морските му навици не се проявяваха на сушата.