Ъруин Шоу - Богат, беден

Томас седна и написа на Хийт, че ще го чака на петнадесети на летището в Ница или на гарата в Антиб.

Разказа на Кейт за новия ангажимент, уреден от граг му, а Кейт го накара да напише благодарствено писмо на Рудолф. Подписа се и точно преди да запечата плика, се сети, че Рудолф пишеше да не се колебае, ако иска да го помоли за някоя услуга. Защо не, каза си той, каква вреда ще има? И добави постскриптум: „Можеш да ми направиш една услуга. Поради различни причини досега нямах възможност да се върна в Ню Йорк, но може би тези причини вече са отпаднали. Нямам никакви вести за детето си от години наред и не знам нито къде се намира, нито дали съм още женен. Искам да се върна в Ню Йорк да го видя и ако е възможно да го взема тук при мен за малко. Може би си спомняш вечерта, когато ти и Гретхен дойдохте след мача ми в Куинс, тогава те запознах с менажера ми, който се казва Шулци. В същност името му е Херман Шулц. Последният му адрес, който имам, е хотел «Бристол», Осмо авеню, но може би той вече не живее там. Обаче ако попиташ в адресната служба на Мадисън Скуеър Гардън къде можеш да откриеш Шулци, сигурно ще разбереш дали е още жив и дали е в Ню Йорк. Той вероятно знае нещо за Тереза и за детето. Само че засега не му казвай къде се намирам. Но го попитай преминала ли е опасността. Той ще разбере. Пиши ми дали си го открил и какво е казал. Ще свършиш наистина голяма работа и ще ти бъда много благодарен.“

Той пусна и двете писма в Антиб с въздушна поща и после се върна на яхтата, за да я подготви за следващите клиенти от Англия.

В хотел „Бристол“ никой не си спомняше за Херман Шулц, но в адресната служба на Мадисън Скуеър Гардън най-сетне му съобщиха адреса на един пансион на Петдесет и трета западна улица. Рудолф познаваше вече много добре тази улица. През последния месец беше ходил три пъти там — отбиваше се при всяко пътуване до Ню Йорк. Мъжът, с когото разговаряше в пансиона, казваше, че мистър Шулц отсядал при него, когато идвал в Ню Йорк, но сега не бил в града. Не знаеше обаче къде се намира. Рудолф остави телефонния си номер, но Шулц не го потърси. Всеки път, когато натиснеше звънеца, Рудолф трябваше да потиска чувството на отвращение, което го обземаше. Порутената сграда се намираше в западнал квартал, в който, изглежда, живееха само старци, оставени на произвола на съдбата, и разхайтени младежи.

Един прегърбен старец с изкривена перука, който едва си тътреше краката, отвори олющената входна врата с цвят на засъхнала кръв. В коридора беше тъмно и той се вгледа, премигвайки, в Рудолф, който стоеше на стъпалата отвън, огрян от горещото септемврийско слънце. Макар че двамата се намираха на разстояние един от друг, Рудолф усещаше спарената миризма на урина, която лъхаше от стареца.

— В къщи ли е мистър Шулц? — попита Рудолф.

— Четвъртият етаж в дъното — отговори старият човек и се отдръпна, за да може Рудолф да влезе.

Качвайки се по стълбите, Рудолф разбра, че не само човекът, но и цялата къща мирише лошо. От някакво радио се носеше испанска музика, един дебел мъж, гол до кръста, седеше на площадката на втория етаж, отпуснал главата си в ръце. Когато Рудолф се промъкна край него, той не се помръдна.

Вратата на стаята в дъното на четвъртия етаж беше отворена. Тук под покрива беше нетърпимо горещо. Рудолф позна човека, когото му бяха представили някога в Куинс под името Шулци. Шулци седеше на края на неоправеното легло със сивкави чаршафи, втренчил поглед в стената.

Рудолф почука на рамката на вратата. Шулци обърна бавно и с усилие глава.

— Какво искате? — каза Шулц. Гласът му прозвуча пискливо и враждебно.

Рудолф влезе.

— Аз съм братът на Том Джордах — представи се той и протегна ръка.

Шулц скри дясната си ръка зад гърба. Беше облечен с памучна фланелка с петна от пот под мишниците. Коремът му все още приличаше на баскетболна топка. Отваряше трудно устата си, сякаш носеше неудобни изкуствени челюсти. Лицето му имаше пепеляв цвят, а главата му беше съвсем плешива.

— Аз не се ръкувам — каза Шулц. — Заради артрита. — Той не покани Рудолф да седне. В същност нямаше и къде да се седне освен на леглото. — Този негодник — добави Шулц. — Не искам да чувам името му.

Рудолф извади от портфейла си две банкноти от двадесет долара.

— Той ме помоли да ви дам това.

— Оставете ги на леглото. — Лукавото му, злобно лице не трепна. — Той ми дължи сто и петдесет долара.

— Ще го накарам да ви изпрати утре останалата сума — отговори Рудолф.