Ъруин Шоу - Богат, беден

— Добре ли пътува? — попита Рудолф на излизане от сградата.

— Добре.

— Аз съм паркирал колата наблизо — каза Рудолф. — Почакай тук, ей сега ще се върна.

Когато Рудолф тръгна за колата, Томас забеляза, че брат му все още си е запазил старата походка — вървеше плавно, без да движи раменете си.

Той разкопча яката на ризата си и разхлаби връзката си. Макар и началото на октомври, беше много горещо, въздухът беше наситен с влага и с мъгла, примесена с дим и бензинови изпарения. Беше забравил какъв е климатът в Ню Йорк, Как можеха хората да живеят тук?

След пет минути Рудолф пристигна с един син буик. Томас хвърли куфара си на задната седалка и се качи в колата. Вътре, слава богу, имаше климатична инсталация. Рудолф не превишаваше позволената скорост и Томас си спомни как, когато отиваха да видят майка си на смъртното й легло с бутилка уиски и пистолет в колата, двама полицаи ги спряха, Времената се бяха променили. Към по-добро.

— Е? — каза Томас.

— Намерих Шулц — започна Рудолф. — Тогава ти изпратих телеграмата. Той каза, че опасността е преминала. Каза, че всички са измрели или са по затворете. Аз не попитах какво означава това.

— А Тереза и детето?

Мръщейки се, Рудолф взе да оправя климатичната инсталация.

— Малко ми е трудно да ти обясня.

— Хайде, казвай, Аз съм голям, силен мъж.

— Шулц не знаеше къде се намират, Но каза, че е видял снимката на жена ти във вестниците. Два пъти.

— Че какво, по дяволите, ще търси снимката й във вестниците? — За миг Томас се учуди. Може би тая побъркана фльорца най-после е успяла да се прояви на сцената или в някой нощен клуб.

— Арестували са я за проституция в един бар. На два пъти — каза Рудолф. — Много ми е неприятно, че’ точно аз трябва да ти кажа това, Том.

— Глупости — отговори грубо Том. — Предполагах, че точно това е станало.

— Шулц каза, че се представяла под друго име, но той я познал — обясни Рудолф. — Аз проверих. Оказа се, че е тя. Полицията ми даде адреса й.

— Ако не взима много скъпо, може да отида веднъж да преспя с нея — каза Томас. — Дано се е научила вече как да се държи в леглото. — Видя, че на Рудолф му стана неприятно, но не беше прелетял над океана, за да се държи учтиво, — Ами детето?

— Той е в едно военно училище близо до Пофкипси — отговори Рудолф, — Разбрах това едва преди два дни.

— Военно училище — повтори Томас. — Божичко! Сигурно офицерите се изреждат да спят с нея, когато са на маневри.

Рудолф караше, без да говори, давайки възможност на Томас да излее яда си.

— Точно това съм искал — продължи Томас. — Синът ми да стане войник. Откъде научи всички тези хубави новини?

— От един частен детектив.

— Говорил ли е той с оная кучка?

— Не.

— Значи, никой не знае, че съм тук.

— Никой — каза Рудолф. — Освен мен. Направих още нещо и смятам, че няма да имаш нищо против.

— Какво си направил?

— Говорих с един мой приятел адвокат. Без да споменавам никакви имена. Можеш да получиш развод и право да вземеш детето съвсем лесно. Заради нейните две присъди.

— Дано я хвърлят в затвора и дано никога не излезе оттам.

— Изпращат я само за по една нощ. И я глобяват.

— Тук има добри адвокати, нали? — каза той, спомняйки си дните, прекарани в затвора в Елизиум. Двама от общо трима души в семейството.

— Виж какво — каза Рудолф. — Аз трябва да се върна в Уитби тази вечер. Ако искаш, можеш да дойдеш е мен. А можеш и да останеш в апартамента. Той е празен. Всяка сутрин Идва една жена да почисти.

— Благодаря. Избирам апартамента. Искам още утре сутринта да се срещна с адвоката, с когото си говорил. Можеш ли да ми уредиш среща?

— Да.

— Нали имаш адреса й и името на училището? Рудолф кимна.

— Това е всичко, което ми трябва — каза Томас.

— Колко време смяташ да останеш в Ню Йорк?

— Само докато уредя развода и взема детето, за да мога да го заведа в Антиб.

Рудолф не каза нищо, а Томас погледна през прозореца отдясно към корабите, закотвени в залива. Радваше се, че „Клотилд“ се намира в пристанището на Антиб, а не тук.

— Джони Хийт ми писа, че сте прекарали чудесно заедно — каза Рудолф. — На жена му много й харесало.

— Не знам дали й остана време изобщо да хареса нещо — отговори Томас. — Тя през пет минути се качваше и слизаше по стълбата да се преоблича. Сигурно е носела трийсет куфара със себе си. Добре, че бяха само двамата на яхтата. Две каюти едва стигнаха да й поберем багажа.

Рудолф се усмихна.

— Тя е от много богато семейство — каза той.