Ъруин Шоу - Богат, беден

Тъй като бурята ги беше забавила, двете двойки слязоха в Марсилия, за да хванат влака за Париж. Двамата бизнесмени трябваше да се приберат при съпругите си в Париж и оттам да отидат в Довил да прекарат останалата част от ваканцията. Когато се разплатиха z Томас на дока на Старото пристанище, двамата французи му дадоха петдесет хиляди франка бакшиш, което не беше малко, като се имаше пред вид, че са французи. След това Томас заведе Кейт и Дуайър в същия ресторант, в който отидоха с Дуайър при първото си пътуване до Марсилия с „Елга Андерсен“. Жалко, че параходът не беше в пристанището. Колко приятно щеше да бъде да минат край ръждясалия му нос с лъскавата синьобяла „Клотилд“ и да поздравят със знамето стария нацистки капитан.

Оставаха им три дни, преди да вземат от Антиб следващите си клиенти, и Кейт отново оправи голямото легло в каютата за гости. Цяла вечер беше държала широко отворени всички врати и прозорци, за да прогони миризмата на парфюм.

— Онази уличница — ядосваше се Кейт, когато легнаха в тъмната каюта — се разкарваше през цялото време гола. Лигите ти течаха, докато я гледаше цели три седмици.

Томас се засмя. Понякога Кейт говореше като същински моряк.

— Не ми харесва, дето се смееш така — каза тя. — Искам да те предупредя — ако те пипна някога с такава пачавра, да знаеш, че напускам яхтата и тръгвам с първия мъж, когото срещна.

— Има само един сигурен начин да не ти изневерявам — довери й Томас.

След това Кейт се постара Томас да не й изневерява. Поне за тази нощ. Докато лежаха прегърнати, той прошепна:

— Кейт, всеки път, когато те любя, забравям по едно лошо нещо в живота си. — Миг след това усети сълзите й по рамото си.

Те спаха блажено до късно на другата сутрин и когато слязоха на огряното от слънце пристанище, си позволиха даже да се разходят малко. Отидоха в замъка Иф, обиколиха крепостта и видяха тъмницата, където се предполагаше, че граф Монте Кристо е бил окован във вериги. Кейт беше чела романа и беше гледала филма. Тя превеждаше какво пише на табелките и им каза колко протестанти са били затворени тук, преди да ги изпратят на галерите.

— Винаги някой живее на гърба на другия — каза Дуайър. — Или протестантите на гърба на католиците, или обратното.

— Я мълчи — извика Томас. — Ти протестантка ли си? — попита той Кейт.

— Да.

— Тогава аз ще те окова на моята галера — каза той.

Когато се върнаха на „Клотилд“ и потеглиха на изток, от каютата за гости бяха отлетели и последните ухания от парфюм.

Плаваха без да спрат — Дуайър стоя на кормилото осем часа през нощта, за да могат Томас и Кейт да се наспят. Пристигнаха в Антиб преди обяд. Две писма чакаха Томас — едното от брат му, а другото беше адресирано с непознат почерк. Той отвори първо писмото на Рудолф.

„Мили Том — започна той да чете. — Най-сетне след толкова време получих новини за теб и от това, което чух, ми се струва, че работите ти вървят добре.

Преди няколко дни в кантората ми се обади някой си мистър Гудхарт, който ми разказа, че е бил на твоята лодка или яхта, както сигурно вие я наричате. Оказа се, че сме имали връзки с неговата фирма и предполагам, че му е било любопитно да види какъв е брат ти. Покани ме с Джийн у тях на чашка и както сигурно знаеш, той и съпругата му са много симпатични възрастни хора. Те бяха направо възхитени от теб, от яхтата ти и от живота, който водиш. Може би си направил най-доброто капиталовложение на века с парите, които спечели от сдруженото търговско предприятие «Д.К.». Ако не бях толкова зает (по всичко личи, че ще се оставя да бъда въвлечен в политиката и ще се кандидатирам тази есен за кмет на Уитби!), щях веднага да се кача с Джийн на самолета и да дойда при теб да пътувам по синьото море. Може би това ще стане догодина. Междувременно си позволих да препоръчам «Клотилд» (както виждаш, съпрузите Гудхарт ми разказаха най-подробно за всичко) на един мой приятел, който ще се жени и иска да прекара медения месец на Средиземно море. Може би си го спомняш — Джони Хийт. Ако те дразни, хвърли го сам на някой сал и го остави на произвола на съдбата.

Но стига с шегите. Много се радвам за теб и ще ми бъде приятно, ако ми пишеш, а ако има нещо, с което мога да ти услужа, не се колебай да го поискаш.

Томас се намръщи, като прочете писмото. Не искаше да му напомнят, че благодарение на Рудолф сега притежава „Клотилд“. И все пак писмото беше толкова дружелюбно, времето — толкова хубаво, лятото протичаше толкова добре, че беше глупаво да си разваля настроението заради стари ядове. Сгъна внимателно писмото и го сложи в джоба си. Другото писмо беше от приятеля на Рудолф, който питаше може ли да наеме „Клотилд“ от петнадесети до тридесети септември. Това беше краят на сезона, нямаха други клиенти по това време и парите щяха да бъдат добре дошли. Хийт пишеше, че иска да плава по крайбрежието между Моите Карло и Ница; само с двама пътници на борда и много кратък маршрут, краят на сезона щеше да бъде приятно ленив.