Василий Аксьонов - Остров Крим

По най-горните етажи на небостъргачите по булевард „20 януари“ още с първите лъчи на слънцето се появиха червени и трицветни знамена. Колкото повече се издигаше слънцето, толкова повече се сгъстяваше тълпата по свръхшироките тротоари на главния булевард на Симфи. Няколко часа по-рано от обикновено се отвориха всички кафенета и барове. Цареше радостна възбуда. Младежта окачваше по клоните на платаните лозунги като „Привет, Москва!“ „Съветският остров поздравява съветския материк!“ „Крим + Кремъл = любов“ и най-оригиналния: „Нека вечно да цъфти нерушимата дружба между народите на СССР!“ Автомобилните реки течаха едва-едва в двете посоки на булеварда. Полицията се изтрепваше да разчиства главната улица на столицата за церемониалното преминаване на частите на родната съветска армия. До осем сутринта обаче в центъра не се виждаше нито един съветски войник. Огромните екрани в баровете и транзисторните телевизори в ръцете на хората излъчваха репортажи на Ти Ви Миг от различни точки на крайбрежието. Този път Ти Ви Миг кой знае защо се представяше не в най-добрата си светлина, предаванията изглеждаха накъсани, секваха внезапно, но и по тях можеше да се съди за грандиозните мащаби на военно-спортния празник. Все пак лигавите телевизионни нахалници явно дразнеха скромните съветски момчета, лицата на тези срамежливци помрачняваха с приближаването на колите на Ти Ви Миг и предаванията кой знае защо спираха. Междувременно московският канал предаваше повторението на снощната програма „Време“, материали за пролетната сеитбена кампания, изказването на временния пълномощен представител на Република Мозамбик във връзка с националния й празник, връчването на наградите на ветераните на въгледобивната промишленост… Народът по Януарския булевард вече мина на шампанско, настроението непрекъснато се повишаваше: нищо, нищо, скоро всичко ще се оправи, по дяволите телевизията, и скоро ще видим всичко с очите си, чухте ли, разправят, че довечера щял да пристигне Брежнев.

Внезапно в началото на булеварда зловещо завиха сирени и невероятно мощен и явно съветски глас заповтаря една и съща фраза:

— Колите и пешеходците незабавно да освободят уличното платно! Колите и пешеходците незабавно да освободят уличното платно!…

Столичната полиция започна да разпъжда автомобилите, натикваше ги под платаните, по тротоарите и едва ли не във входовете на сградите.

Накрая по булеварда префучаха около половин дузина броневици амфибии с горящи фарове и виещи сирени. Иззад броните им се виждаха само сини барети, килнати на бръснати тилове.

Възторжените викове на населението не стигнаха до ушите на страшно разбързалите се за някъде войници. В ресторант „Марсово поле“ някакъв чужденец предположи, че поделението се е запътило да „завзема“ Министерския съвет. Околните го засипаха с подигравки. След няколко минути на екрана в ресторанта наистина започна репортаж на Ти Ви Миг от Сенатския площад, където стилно светеше колонадата на Министерския съвет и където нахълта бронираната кавалкада. Предаването отново някак внезапно и нелепо секна. Според северния израз Ти Ви Миг този ден явно „не беше на висота“.

Междувременно в едно от автомобилните задръствания на „Площада на Барона“ бе спряло питър турбото на кримския шампион. В по-обикновен момент той, естествено, щеше да е в центъра на вниманието, но сега всички пътници и шофьори подаваха глава от колите, като се стараеха да не пропуснат появяването на челните церемониални съветски колони.

Кристина изведнъж изгуби своя облик на гъвкава и почти няма любовница телохранителка, която бе придружавала лидера на Идеята през всичките тези месеци. Лицето й беше подпухнало от сълзи, в очите й се четеше страх.

— Андрей, моля те, умолявам те, нека веднага се махнем от тази кола — повтаряше тя. — Всички познават шибаната ти кола. Ей сега ще те арестуват. Сложи тази перука и да бягаме. Тези шибани „комита“ може да те пипнат всеки момент…

— От никого не се крия — надменно отговаряше Лучников. Известната на всички телевизионна усмивка не слизаше от лицето му. Черният пуловер, яката на небесносинята риза, същата сигарилос в ъгъла на устата — предишният рекламен облик. — Ако ми представят заповед за арестуване, ще се подчиня. Ако искат да ме приберат незаконно, ще окажа съпротива.

Тя изведнъж избухна в неудържими ридания. Той се ядоса — каква лигла се оказа това „желязно момиче“. Танка никога не би се унижила с такива хленчове. Самият той едва овладяваше вътрешния си трепет и озлоблението към Кристина му помогна. Той дори леко я стисна за гърлото и я разтърси: