Василий Аксьонов - Остров Крим

— Чао, момчета — каза Чернок. — Качвам се на вертолета. Доколкото разбирам, вече не съм командващ. Ще си позволя просто да удовлетворя любопитството си. Интересно ми е как са уредени при тях тези работи.

Видеофонът угасна и почти в същия миг всички видяха приближаващ към кулата на „Куриер“ голям зелен вертолет със съветски опознавателни знаци. Той увисна в непосредствена близост до стъклените стени на Лучниковата къщурка. На отворените му врати се бяха стълпили десантници, които внимателно се взираха в рефлектиращите стъкла.

— За вас ли са дошли, Востоков? — попита Лучников осваговеца.

Востоков не отговори.

— Къде е Сергеев? Кога трябва да ни вземат? — попита Лучников. Востоков мълчеше.

На вертолета лумна мощен прожектор. След миг лъчът му се опря във върха на кулата на „Куриер“ и заслепи всички. Няколко мига те се чувстваха като буболечки под микроскоп и ето че изведнъж отгоре се разнесе стрелба с автомат и всички видяха на едно от нивата на вигвама Кристина Парсли с оръжие в ръцете. Вертолетът веднага угаси светлините си и започна да се отдалечава.

— Какво, Андрей, смятате да се отбранявате ли? — попита с кисела усмивка Востоков. — Като Салвадор Алиенде?

— Хвърли оръжието! — злобно извика Лучников на Кристина.

Тя веднага изпълни заповедта.

— Как посмя да стреляш?

Тя седна на пода и зарови глава в коленете си.

— И какво ще правим сега? — попита всички Сабашников. Беше неузнаваем, трудно би предположил човек, че и в този момент играе роля. — Като в компанията на Дубчек — ще седим и ще чакаме специалните служби?

Настъпи дълга пауза, прекъсната в края на краищата от Лучников.

— Петяша е прав — каза той. — Нека поне се потрудят другарите. Да ни потърсят. А ние поне да се поразходим из своята земя за сбогом.

Всички мълчаливо станаха.

След няколко минути от подземния гараж на „Куриер“ без много бързане, запазвайки достойнство, заизлизаха колите на съучениците — русо-балтът на Мешков, беемвето на Беклемишев, мерцедесът на Фофанов, ягуарът на Сабашников, колите на Нулин, Каретников, Деникин и… накрая, прочутият питър турбо на лидера на националната идея Лучников.

— Следващия път ще се срещнем вероятно в Потма, в стъкларския завод — каза на сбогуване Сабаша и тутакси все пак не се стърпя, направи се на „декабрист“, а после, почти разплакан, се разсмя. — Странна беше тази връзка със стъклото…

Много бързо се разсъмваше и в момента, когато в небето се появи съзвездието на цяло вертолетно съединение, позабавилият се Востоков забеляза да се приближава фигурата на полковник Сергеев. Този път той беше изцяло униформен, но трябва да кажем, че униформата му стоеше доста странно.

— Разпръснаха ли се? — още отдалече и тихо попита той Востоков.

Звукът на приближаващите вертолети още приличаше на бръмчене на земни пчели, така че тихият глас на Сергеев прозвуча екливо и отчетливо на площада, настлан с цветни плочки, с неговата кинетична и в този утринен час едва полюшваща се скулптура.

Востоков седеше именно в подножието на тази скулптура, олицетворяваща според замисъла на сътворилия я „Устойчивостта на крехкото“. Преметнал крак връз крак и скръстил ръце на гърдите си, той гледаше приближаващия Сергеев. „Любопитно ми е дали лично ще ме застреля, или ще нареди на гадовете от вертолета“, мислеше си той.

Сергеев спря досами него.

— Защо не ги спряхте? Получихте ясна заповед — в гласа му също се усещаше нескрито любопитство и Востоков си помисли, че това свойство не напуска хората от тяхната професия дори в най-критични моменти.

— Как мислите, защо? — надменно попита той. — Не се ли сещате?

— Браво на тебе, Востоков — изведнъж каза московският полковник и, аха, да се пресегне и да потупа колегата си по рамото, но кой знае защо не се реши. — Не се излъгах в тебе, Востоков. Вземай си автомобила и се изпарявай, докато не е станало късно. Най-добрият изход за тебе е да се изпариш.

— Дори и да бях изпълнил заповедта ли? — отново даде воля на непобедимото си любопитство Востоков.

— В такъв случай — още повече — каза Сергеев.

— Яки — каза полковник Востоков. — И аз не съм се излъгал във вас, Сергеев.

Няколко минути преди от първия вертолет да се изсипят отбраните юнаци от спецгрупата на Държавна сигурност, тъмновишневият фолксваген на Востоков успя да завие зад ъгъла на „Куриер“, а после се шмугна в най-близкото тунелче на Подземния възел.

Спец в тези неща, офицерът азербайджанец беше доста разочарован — чехословашкият вариант, при който той, азербайджанецът, бе строил цялото правителство до стената с вдигнати ръце, сега се провали; оказа се, че тук, в Симферопол, другарите не са толкова съзнателни.