Айзък Азимов - Роботите и империята

Д.Ж. я стрелна с поглед.

— Никога не си позволявайте подобни шеги със заселниците, милейди, дори и с мен. Със Земята шега не бива.

— Съжалявам, Д.Ж. — отвърна Гладиа. — Нищо лошо нямах предвид.

— Не сте знаела. Но сега вече знаете. Хайде, да слизаме.

Страничната врата на колата се отвори с безшумно плъзване, Д.Ж. се извърна и слезе. Обърна се, за да подаде ръка на Гладиа, и добави:

— Ще държите реч пред Конгреса на планетата, нали разбирате, а всеки правителствен служител, който успее да се промъкне, ще направи същото.

Гладиа бе протегнала ръка към Д.Ж. и вече бе почувствала болезненото бръснене на ледения вятър по лицето си, но сега изведнъж се отдръпна.

— Да държа реч?! Никой не ме предупреди!

Д.Ж. изглеждаше учуден.

— Мислех, че се разбира от само себе си.

— Изобщо не е така. И не мога да държа никакви речи. Никога не съм правила подобно нещо.

— Ще трябва. Няма нищо страшно. Въпросът е просто да кажете няколко думи след дългите и скучни приветствия.

— Но какво бих могла да кажа?

— Нищо кой знае колко особено, уверявам ви. Мир и любов, ала-бала — най-много половин минута. Ако искате, ще ви надраскам няколко реда.

Гладиа слезе от колата и роботите я последваха. В главата й цареше истински хаос.

Щом влязоха вътре в сградата, те свалиха костюмите си и ги подадоха на обслужващите лица, които ги чакаха. Когато се съблече и Жискар, всички погледи се приковаха към него. Един от служителите предпазливо го доближи, за да вземе и неговите дрехи.

Гладиа нервно намести своя филтър за нос. Дотогава никога не бе попадала в присъствието на огромни тълпи от краткоживущи човешки същества — краткоживущи отчасти поради факта, знаеше тя (или поне така й беше втълпявано), че телата им бяха претъпкани от хронични инфекции и рояци паразити.

— Дали после ще ми върнат точно моя костюм? — прошепна тя.

— Не се безпокойте, няма да ви дадат чужд — отвърна й Д.Ж. — Добре ги пазят, освен това ги стерилизират с облъчване.

Гладиа внимателно се огледа наоколо. Струваше й се, че дори визуалният контакт може да бъде опасен.

— Какви са тези хора? — тя посочи неколцина мъже, облечени в ярки дрехи и явно въоръжени.

— Охраната, мадам — каза Д.Ж.

— Имате охрана даже и тук? В правителствената сграда?

— Разбира се. А на трибуната ще има силово поле, което ще ни отделя от публиката.

— Нямате ли доверие в собственото си законодателство?

Д.Ж. се усмихна под мустак.

— Не съвсем. Нашият свят е още суров, играем по нашите правила. Остават ни още трески за дялане, а нямаме роботи, които да ни пазят. И после, има някои войнствено настроени партии от малцинството — и ние си имаме своите ястреби.

— Какви са тези ястреби?

Повечето хора бяха свалили вече предпазните си костюми и си взимаха по нещо за пиене. Из въздуха се носеше приглушеното бръмчене от разговорите, много хора не изпускаха Гладиа от очи, но никой не се приближаваше да я заговори. Гладиа не се самозалъгваше — нея просто я избягваха.

Д.Ж. забеляза неспокойните погледи, които тя хвърляше насам-натам, и правилно отгатна значението им.

— Обяснили са им — рече той, — че ще се чувствате много признателна, ако ви оставят повече място за дишане. Мисля, че те разбират вашите опасения от зараза.

— Надявам се, че не им се струва обидно.

— Възможно е, но вие притежавате нещо, което очевидно е робот, а повечето хора тук не желаят този вид зараза. Особено ястребите.

— Така и не ми казахте какво представляват те.

— Ако остане време, ще ви кажа. След малко ще трябва да тръгнем с останалите към трибуната… Повечето заселници смятат, че след време Галактиката ще бъде тяхна, че космолитите не могат и няма да издържат в надпреварата за експанзия. Знаем също, че това няма да стане веднага. Ние няма да го дочакаме. Децата ни вероятно също. Може да минат хиляди години, преди това да се сбъдне. Ястребите обаче не искат да чакат. Искат въпросът да се уреди без отлагане.

— Значи искат война?

— Не го твърдят открито. И самите те не се наричат ястреби. Така ги наричаме само ние, които проявяваме здрав разум. Те самите се наричат Партия на върховенството на Земята. Естествено трудно може да се противопоставиш на някой, който се обявява в защита на надмощието на Земята. Всички сме за подобна кауза, но болшинството от нас не очаква тя да се сбъдне още утре, нито пък си скубем косите от яд, че няма да стане така.