Айзък Азимов - Роботите и империята

Първият от тях замънка припряно и неуверено историята, след него вторият с малко корекции и няколко допълнения, после третият и четвъртият. Д.Ж. слушаше с каменно изражение рецитала, сетне даде знак на Берто Нис да се отдалечи.

Накрая се обърна към четиримата:

— А какво правехте вие, докато Нис лежеше, заровил лице в калта в краката на космолита? Гледахте? Не смеехте да мръднете? И четиримата? Срещу сам човек?

Един от мъжете наруши сгъстяващата се тишина.

— Всичко стана толкова бързо, капитане. Тъкмо се канехме да се намесим и всичко свърши.

— А какво щяхте да направите, в случай че някой ден се бяхте наканили да се намесите?

— Ами, щяхме да освободим приятеля си от чужденеца.

— Мислите ли, че щяхте да успеете?

Този път никой не се обади.

Д.Ж. се наведе към тях.

— Ето какво е положението. Не ви е влизало в работата да се занимавате с чужденците, затова всички ви глобявам с по една едноседмична надница. А сега нека се разберем за нещо. Ако кажете какво се е случило на някой друг — от екипажа или не, сега или някога изобщо, трезви или натряскани — ще бъдете понижени, всички до един, в ранг чираци. Без значение кой се е разприказвал — ще бъдете понижени всички, така че си отваряйте очите един за друг. Сега се връщайте към задачите си, но само да сте ме ядосали по време на това пътуване, само да сте изхълцали не по устав, отивате право в карцера.

Четиримата си тръгнаха скръбни, провесили нос, стиснали здраво устни. Нис остана. На лицето му се бе появила синина, ръцете явно го боляха.

Д.Ж. го гледаше заплашително притихнал, докато Нис въртеше очи ту наляво, ту надясно, ту към обувките си — изобщо навсякъде другаде, само не и към лицето на капитана. Едва когато Нис не издържа и срещна гневния му поглед, Д.Ж. заговори.

— Е, добре са те разкрасили след бъркотията с оня изнежен космолит, който при това ти стига едва до кръста. Следващия път, когато видиш да се задава някой от тях, по-добре се скрий някъде.

— Слушам, капитане — каза Нис с нещастен вид.

— Нис, на брифинга преди да тръгнем от Аврора ти чу ли ме, когато казах, че жената и нейните двама придружители не бива по никакъв повод да бъдат обезпокоявани или заговаряни?

— Капитане, исках само да си кажем по едно „здрасти“. Ъъ, щеше ни се да ги видиме по-отблизо. Нямахме лоши намерения.

— Нямали сте лоши намерения, така ли? Питали сте я на колко е години. Това влиза ли ви в работата?

— Просто се чудехме. Искахме да разберем.

— Един от вас й е направил неприлично предложение.

— Не съм аз, капитане.

— Значи някой друг? А ти извини ли се?

— На един космолит? — гласът на Нис прозвуча ужасено.

— Разбира се. Нарушили сте заповедите ми.

— Не исках да й направя нищо лошо — упорито повтори Нис.

— И на мъжа ли не искаше да направиш нищо лошо?

— Той вдигна ръка срещу мен, капитане.

— Зная. Защо?

— Защото се опитваше да ме командва.

— И ти не можа да се примириш с това?

— А вие щяхте ли да се примирите, капитане?

— Добре де. Значи не си се примирил. И затова се просна право по лице. Как стана това?

— Не ми стана много ясно, капитане. Той действаше много бързо. Като на ускорен кадър. И пипаше здраво като с желязо.

— Така, така. А ти какво друго си очаквал, идиот такъв? Той наистина е от желязо.

— Какво искате да кажете, капитане?

— Нис, нима е възможно да не знаеш историята на Илайджа Бейли?

Нис затърка смутено ухото си.

— Знам, че ви се пада някакъв прапрадядо, капитане.

— Всеки може да се досети за това по името ми. Попадала ли ти е някога историята на неговия живот?

— Не съм по тая част, капитане. Не си падам по историята.

Той присви рамене, но изтръпна от болка и понечи да разтрие с ръка рамото си. После реши, че ще е по-добре да не се опитва и се отказа.

— Чувал ли си някога за Р.Данил Оливо?

Нис смръщи вежди.

— Бил е приятел на Илайджа Бейли.

— Точно така. Значи все пак знаеш нещо. А знаеш ли какво означава „Р.“-то?

— Означава „Робот“, нали? Приятел-робот. По него време ги е имало роботите на Земята.

— Имало е, Нис, и все още има. Но Данил не е бил просто робот. Той е бил робот от Външните светове, който е изглеждал като космолит. Помисли си, Нис. Познай кой е космолитът, с когото си налитал да се биеш.

Нис опули очи, лицето му се наля с кръв.

— Искате да кажете, че тоя космолит е роб…

— Това е Р.Данил Оливо.

— Но, капитане, това е било преди двеста години.

— Така е, а жената е била близка приятелка на Праотеца Илайджа Бейли. Тя живее вече двеста трийсет и три години — за твое сведение, ако още те интересува, — а мислиш ли, че и един робот няма да изкара толкова? Опитал си да се биеш с робот, глупак такъв.