Айзък Азимов - Роботите и империята

Нис се усмихна и една огромна ръка замахна, за да се стовари върху Данил — при това с всичка сила.

Лявата ръка на Данил проблесна и Нис отново бе уловен за китката.

— Моля ви, сър, вървете си — каза Данил.

Зъбите на Нис все още проблясваха, но той вече не се смееше. Гневно издърпа ръката си нагоре. Ръката на Данил, вкопчена в неговата, я последва, после забави движението и спря. Лицето му не издаваше никакво напрежение. Ръката му тръгна надолу, като повлече и ръката на Нис, която после с рязко движение изви зад широкоплещестия гръб на заселника и я задържа там.

Нис, който неочаквано се оказа с гръб към Данил, протегна свободната си ръка през глава, като се мъчеше да напипа врата на Данил. Свободната му китка бе уловена и изтеглена по-надолу, отколкото би могла свободно да стигне. Нис изръмжа с неприкрита болка.

Другите четирима, които през цялото време наблюдаваха в напрегнато очакване, сега не помръдваха от мястото си и мълчаха с широко отворени уста.

Нис ги изгледа и простена:

— Помогнете ми!

— Те няма да ви помогнат, сър, защото наказанието на капитана ще бъде много по-тежко, ако го направят. Сега ще трябва да ви помоля да ми обещаете, че повече няма да досаждате на мадам Гладиа и че ще си отидете тихо и кротко — това се отнася за всички. В противен случай, много съжалявам, космонавт първи ранг Нис, но ще трябва да ви изтегля ръцете от ставите.

При тези думи той стисна още по-здраво двете му ръце. Нис нададе сподавен стон.

— Моите извинения, сър — каза Данил, — но действам под най-строги заповеди. Мога ли да получа вашите уверения?

Нис ритна назад с внезапна злоба, но още преди тежката му обувка да достигне целта, Данил се наклони на една страна и заселникът загуби равновесие. Той падна тежко по лице.

— Мога ли да получа вашите уверения, сър? — повтори Данил и задърпа леко китките на Нис, така че ръцете му се отделиха от гърба.

Нис изрева и се провикна почти нечленоразделно:

— Предавам се! Пусни ме!

Данил моментално го пусна и отстъпи назад. Нис се преобърна по гръб бавно и с мъчителна болка, раздвижи леко ръце и завъртя китките си с разкривено лице.

И тогава, когато дясната му ръка преминаваше покрай кобура, той сграбчи несръчно дръжката на оръжието си.

Кракът на Данил стъпи върху ръката му и я прикова към земята.

— Не правете това, сър, или ще ме принудите да счупя някоя от фините кости на ръката ви — той се наведе и измъкна бластера на Нис от кобура. — А сега се изправете.

— Е, мистър Нис — долетя друг глас. — Направете каквото ви казват и станете.

До тях стоеше Д.Ж. Бейли с разрошена брада и леко зачервено лице, но гласът му беше зловещо спокоен.

— Вие четиримата — каза той, — дайте ми оръжията си, един по един. Хайде. Малко по-живо. Едно… две… три… четири. Сега не мърдайте оттам и стойте мирно. Сър — обърна се той към Данил, — дайте ми оръжието, което държите. Чудесно. Пет. А сега, господин Нис, мирно! — и той остави оръжията на земята до себе си.

Нис замръзна мирно с налети от кръв очи и разкривено от нескрита болка лице.

— Ще бъде ли някой така добър — попита Д.Ж. — да ми обясни какво става тук?

— Капитане — започна бързо Данил, — двамата с господин Нис поспорихме на шега. Нищо лошо не се е случило.

— Господин Нис обаче не ми изглежда много добре — отбеляза Д.Ж.

— Нищо непоправимо, капитане — отвърна Данил.

— Разбирам. Добре, ще поговорим после за това… Мадам — обърна се той към Гладиа, като се завъртя на пети, — не си спомням да съм ви давал разрешение да напускате кораба. Незабавно се връщайте в каютата си заедно с вашите двама придружители. Тук заповядвам аз и това не е Аврора. Правете каквото ви казвам!

Данил подхвана покровителствено Гладиа за лакътя. Тя вирна брадичка, но се обърна и тръгна по мостика към кораба. Данил вървеше до нея, Жискар ги следваше.

Д.Ж. се обърна към хората от екипажа.

— А вие петимата — продължи той с все така равен и сдържан глас, — елате с мен. Ще разнищим до дъно тази история — или вас — и той направи знак на някакъв низш служител да вземе оръжията и да ги отнесе.

Д.Ж. изгледа мрачно петимата. Намираха се в неговата каюта — единственото помещение с прилични размери и някакви наченки на лукс.

— Сега ще направим така — каза той, като ги посочваше един по един. — Ти ще ми кажеш какво точно се случи, дума по дума, действие подир действие. Когато свършиш, ти ще ми кажеш всичко, което не е така или е пропуснато. После ти също, после и ти, а накрая ще стигнем до теб, Нис. Предполагам, че сте нарушили реда и сте направили нещо изключително глупаво, с което всички вие, но най-вече Нис, заслужено сте се унижили. Ако от разказа ви излезе, че не сте направили нищо лошо или че не сте били унижени, ще разбера, че лъжете. Особено като се има предвид, че космолитката със сигурност ще ми каже какво се е случило — а аз смятам да повярвам на всяка нейна дума. Една лъжа ще утежни вашето положение много повече, отколкото всичко, което в действителност сте направили. А сега — излая той, — започвайте!