Айзък Азимов - Роботите и империята

— Това можеше да се окаже полезно или греша?

— Може би… ако бях съвсем сигурен, че в дъното на всичко не стои Аврора. Заявих пред Съвета категорично, че ще мина и без… или по-точно… — той посочи с пръст Гладиа — …само с вас. Но въпреки всичко Съветът би могъл да изпрати след мен кораб — да речем от най-чистосърдечна загриженост. Както и да е, техният кораб не ми трябва; подозирам, че ще си имам достатъчно грижи и без да ми се налага непрекъснато да се озъртам назад. Така че се постарах да не могат да ни проследят толкова лесно… Какво знаете за Солария, милейди?

— Докога да ви повтарям? Нищо! Минали са цели двайсет десетилетия.

— Чакайте, милейди, става дума за психологическата страна на въпроса. Това не може да се промени за някакви си двайсет десетилетия… Кажете ми защо соларианците са изоставили своята планетата.

— Чух да казват — невъзмутимо отвърна Гладиа, — че било, защото населението непрекъснато намалявало. Очевидно причината се крие в комбинацията от преждевременна смъртност и ниска раждаемост.

— Това звучи ли ви убедително?

— Разбира се. Раждаемостта винаги е била ниска — споменът изкриви лицето й. — На Солария не е лесно да се забременее, било то по естествен, изкуствен или ектогенетичен път.

— Никога ли не сте имала деца?

— Не и на Солария.

— А преждевременната смъртност?

— Мога само да гадая. Предполагам, че е предизвикана от чувството за провал. На Солария нещата явно не вървяха добре. Макар че соларианците най-ревностно защитаваха тезата, че били изградили на своята планета идеалното общество — не само най-доброто в сравнение с всички, които са съществували на Земята, но и най-съвършеното от останалите Външни светове.

— Да не искате да кажете, че Солария е загинала вследствие на колективен душевен разрив на обществото?

— Ако държите на този абсурден начин на изразяване — отвърна Гладиа с явно неодобрение.

Д.Ж. сви рамене.

— Така излиза от думите ви. Но наистина ли биха заминали? Къде биха отишли? Как биха живели?

— Не знам.

— Но мадам Гладиа, добре известно е, че соларианците са свикнали да разполагат с огромни площи земя и да бъдат обслужвани от десетки хиляди роботи, за да може всеки един от тях да живее в почти пълна изолация. Ако изоставят Солария, къде другаде ще намерят условия, в които ще могат да се глезят по такъв начин? Да не са отишли на някой от другите Външни светове?

— Не, доколкото ми е известно. А както знаете, не съм тяхна довереничка.

— Възможно ли е да са намерили нова планета? Но в такъв случай тя би била абсолютно неприспособена и би отнела много усилия за тераформирането. Те биха ли се справили?

Гладиа поклати глава.

— Не знам.

— Може би всъщност не са си отишли.

— Доколкото разбрах, Солария дава всички признаци, че е опустяла.

— И какви са тези признаци?

— Прекратени са междупланетните връзки. Прекратено е електромагнитното излъчване — освен неизбежно съпровождащото дейността на роботите и характерното за природните източници.

— Откъде знаете?

— Така казаха по новините на Аврора.

— Аха! Новините! А не може ли някой просто да лъже?

— С каква цел някой ще лъже? — хладно запита Гладиа.

— За да подмами нашите кораби на планетата и да ги унищожи.

— Това е абсурдно, Д.Ж. — тонът й ставаше все по-рязък. — Какво печелят космолитите, унищожавайки два търговски кораба с такава сложна машинация?

— Нещо е унищожило два заселнически кораба на една предполагаемо пуста планета. Как ще обясните това?

— Не мога да го обясня. Струва ми се, че отиваме на Солария именно за да намерим някакво обяснение.

Д.Ж. я изгледа мрачно.

— Ще успеете ли да ни насочите към онази част от планетата, която сте владеели, докато сте живяла на Солария?

— Моето имение? — отвърна му Гладиа с изумен поглед.

Сърцето й пропусна един удар.

— Не ви ли се иска да го видите отново?

— Да, иска ми се, но защо точно моето имение?

— Предишните два кораба са кацнали на две съвсем различни и отдалечени места, но независимо от това и двата са били унищожени доста бързо. Макар че всяко едно място може да се окаже гибелно, вашето имение ми се вижда най-безопасното.

— Защо?

— Защото там можем да получим помощ от роботите. Вие ще ги познаете, нали? Предполагам, че те биха издържали и повече от двайсет десетилетия. Както Данил и Жискар. А онези, които са били в имението по ваше време, няма да са ви забравили, нали? Ще ви посрещнат като своя господарка и ще ви засвидетелстват своето подчинение, което са длъжни да проявят към вас в много по-голяма степен, отколкото към едно обикновено човешко същество.