Айзък Азимов - Роботите и империята

— Не преувеличавай — отвърна Фастълф. — Нито една от тези планети все още не е съвсем пригодна за обитаване от човешки същества, а няма и да бъде — поне в следващите няколко десетилетия. Не всички ще оцелеят, а докато се запълват по-близките планети, шансовете да се заселят и по-далечните ще намаляват, така че първоначалната вълна ще затихне. Насърчих преселението от тяхна страна, защото разчитах да има и от наша. Ако си направим труда, все още можем да ги догоним и можем да изпълним Галактиката заедно в условията на една честна конкуренция.

— Не — отсече Амадиро. — Пропагандираш възможно най-разрушителната политика — глупашкия идеализъм. Преселението протича едностранно и така ще си остане, каквото и да правиш. Земляните са плъзнали безпрепятствено из Галактиката и ще трябва да бъдат спрени, преди да са станали твърде силни.

— Как предлагаш да го направим? Имаме договор за приятелство със Земята, където изрично се споменава, че сме съгласни да не препятстваме на тяхното преселение в космоса, при условие че те не заселват планети в радиус, по-малък от двадесет светлинни години, около всеки един от Външните светове. Те спазват условието педантично.

— Всички знаят за договора — каза Амадиро. — Но и всички знаят, че никога нито един договор не е бил спазван, щом започне да действа против националните интереси на по-мощната страна. За мен този договор няма никаква стойност.

— За мен има. И той ще бъде спазван.

Амадиро поклати глава.

— Ти си трогателно наивен. Как ще бъде спазван, когато вече не си на власт?

— Не смятам да се разделям с властта още известно време.

— Колкото повече набира сили Земята и нейните заселници, толкова повече ще расте страхът на космолитите. При това положение няма да се задържиш дълго на власт.

— Ами ако скъсаш договора и унищожиш Заселническите светове, и ако тръшнеш вратата на Земята, тогава ще тръгнат ли космолитите да се преселват и да изпълват Галактиката?

— Може би не. Но ако решим да не го правим и ако решим, че ни е добре така, както сме, какво значение ще има?

— В такъв случай Галактиката няма да стане империя на човечеството.

— И като не стане, какво от това?

— Тогава космолитите ще затъпеят и ще се изродят, макар че Земята ще бъде зад решетки и също ще затъпява и ще се изражда.

— Това са евтините ефекти, които пробутва твоята партия, Фастълф. Нямаш никакви доказателства, че ще стане така. А дори и да стане, ще сме го избрали ние. Поне няма да гледаме как някакви диваци-еднодневки стават наследници на Галактиката.

— Сериозно ли смяташ, Амадиро, че е по-добре цивилизацията на космолитите да загине, само и само да се спре преселението на Земята? — попита Фастълф.

— В моите сметки не влиза нашата смърт, Фастълф, но ако се случи най-лошото, тогава… какво пък, да, за мен нашата гибел е много по-дребна заплаха от триумфа на някаква си шайка човекоподобни, разяждани от зарази, и краткоживущи същества.

— От които ние произхождаме.

— И с които вече нямаме истинско генетично родство. Да не би да сме червеи, защото преди милиарди години червеите са били сред нашите предци?

Фастълф се изправи със стиснати устни. Пламнал от гняв, Амадиро не се опита да го спре.

Нямаше непосредствен начин, по който Данил да разбере, че Жискар е потънал в спомени. Преди всичко изражението на робота не се промени ни най-малко, да не говорим, че да потъне в спомени за него означаваше нещо много по-различно, отколкото това е при хората. Процесът протече почти мигновено.

От друга страна, мисловната нишка, която отведе Жискар в миналото, бе отвела и Данил към същите отминали събития, тъй като Жискар му ги беше разказал много преди това. И Жискар изобщо не се изненада.

Разговорът им продължи, без да е бил прекъсван от ненадейна пауза, но в забележимо по-различна посока, сякаш всеки си беше припомнил миналото от името на другия.

— Би могло да се предположи, приятелю Жискар — каза Данил, — че след като аврорианците вече съзнават превъзходството на Земята и нейните многобройни Заселнически планети, то кризата, която предвиди Илайджа Бейли, е била избягната.

— Би могло да е така, приятелю Данил.

— Ти се стараеше с всички сили да го постигнеш.

— Така е. Удържах Съвета в ръцете на Фастълф. Направих всичко възможно да обработя онези, които от своя страна обработваха общественото мнение.

— И въпреки това нещо ме притеснява.

— На всеки етап от процеса нещо ме притесняваше — отвърна Жискар, — макар че се стараех да не навредя никому. Не съм докосвал — умствено — нито едно човешко същество, при което намесата би надхвърлила някаква минимална степен. На Земята трябваше просто да отслабя страха от ответни мерки. Избрах в частност онези представители на властта, които без друго нямаха големи опасения. Трябваше само да разкъсам нишките, които вече така или иначе бяха протрити и на път да се скъсат. На Аврора положението беше точно обратното. Политиците тук не бяха склонни да поддържат една политика, която би довела до излизането от техния уютен свят, а аз просто затвърдих позицията им и затегнах още малко здравите връзки, които ги придържаха към нея. И през цялото време, докато правех това, нещо ме смущаваше — макар и слабо.