Айзък Азимов - Роботите и империята

— Те няма да ти се хвърлят, Фастълф, много добре знаеш. А ти защо си взел Жискар? Защо не твоя шедьовър, Данил?

— Няма ли да е малко опасно да излагам Данил на такава близост с теб, Амадиро?

— Приемам, че го казваш на шега. Данил не ми трябва повече. Правим си наши собствени хуманоидни роботи.

— Въз основа на моя проект.

— С подобрения.

— Но не ги използвате. Затова исках да се видим. Знам, че фигурирам в Института само по име и че дори самото ми присъствие е нежелано, да не говорим за моето мнение или препоръки. И все пак като член на Института съм длъжен да изразя своя протест от провала ви в използването на хуманоидните роботи.

— Как предлагаш да ги използвам?

— Идеята беше хуманоидите да разработят нови планети, на които в крайна сметка космолитите биха могли да се преселят — след като въпросните планети са вече тераформирани и направени напълно обитаеми, нали така?

— Но ти се противопоставяше на това, Фастълф, нали така?

— Да, така е. Исках на новите планети да се преселят самите космолити, да изкарат процеса на тераформиране както самите те сметнат за най-добре. Това обаче не стана, а сега разбирам, че май няма и занапред да стане. Нека тогава изпратим хуманоидите. Би било по-добре от нищо.

— Всичките ни алтернативи се свеждат до нищо, Фастълф, докато твоите възгледи доминират в Съвета. Космолитите няма да се отправят към необработени и неоформени планети, нито пък, изглежда, харесват хуманоидните роботи.

— Та вие не сте им дали възможност да ги харесат. Земляните започват да заселват нови планети, макар че са необработени и неоформени. И го правят без помощта на роботи.

— Много добре знаеш каква е разликата между тях и нас. Те са осем милиарда плюс един голям брой заселници.

— А космолитите са пет милиарда и половина.

— Цифрите не са единствената разлика — отбеляза Амадиро с горчивина. — Те се множат като зайци.

— Това не е вярно. Вече няколко века населението на Земята се задържа сравнително постоянно.

— Но потенциалът е налице. Ако се отдадат изцяло на преселението, без проблеми ще започнат да произвеждат сто и шестдесет милиона нови тела годишно, а тази цифра ще нараства със запълването на новите планети.

— Разполагаме с биологическата възможност да произвеждаме сто милиона тела годишно.

— Но не и със социалната. Ние живеем дълго, ние не искаме такава бърза заменяемост.

— Голяма част от новите тела можем да изпращаме на новите планети.

— Те няма да отидат. Ние ценим телата си, които са силни, здрави и способни да се съхранят в този си вид в продължение на почти четиридесет десетилетия. Земляните не могат да държат толкова на едни тела, които се износват за по-малко от десет десетилетия и които дори през този кратък период от време са разяждани от болести и разруха. За тях не е проблем да изпратят на сигурна мизерия и вероятна смърт милиони годишно. Всъщност дори и жертвите няма защо да се боят от мизерията и смъртта, защото какво друго може да им предложи Земята? Земляните, които се преселват, бягат от своя обречен свят с ясното съзнание, че всяка една промяна едва ли би била към по-лошо. Ние, от друга страна, ценим нашите добре уредени планети, пълни с всички удобства, и не бихме могли да се откажем лесно от тях.

Фастълф въздъхна и каза:

— Чувал съм всички тези доводи толкова често… Мога ли да изтъкна простия факт, Амадиро, че първоначално Аврора е била необработена и неоформена планета, която е трябвало да бъде тераформирана в приемлив вид, и че така е било и с всички останали Външни светове?

— Аз пък се наслушах на всички твои доводи до прилошаване — отвърна Амадиро, — но никога няма да ми писне да ти отвръщам. Когато са я заселвали в началото, Аврора може и да е била примитивна, но Аврора е била заселена от земляни. А в случаите, когато останалите Външни светове не са били заселвани от земляни, това са го правели космолити, които все още не са били надраснали земното си наследство. Времената вече са други. Каквото е могло да бъде направено тогава, вече не е възможно.

Амадиро повдигна крайчеца на устата си, изръмжа и продължи:

— Не, Фастълф, това, което постигна със своята политика, бе да положиш основите на една Галактика, която ще бъде населена само от земляни, докато космолитите ще трябва да увехнат и западнат. Виж какво става в момента. Твоето прословуто пътешествие до Земята преди две години беше повратната точка. Ти като че ли предаде собствения си народ, насърчавайки онези полухора да започнат преселението. Само за две години на двадесет и четири планети има вече по малко земляни, а техният брой непрекъснато расте.