Айзък Азимов - Падането на нощта

— Аз го помолих — продължи ядосан Ътън — за някои данни, с които само Култът можеше да ме снабди. Бяха ми дадени. За тях благодаря. В замяна обещах да докажа истинността на вярата на Култа.

— Нямаше нужда от доказателство — гордо отвърна натрапникът. — Тя отдавна е доказана в „Книгата на откровенията“.

— За шепата членове на Култа няма нужда от доказателства. Не се преструвай, че не ме разбираш. Аз предложих да представя научно потвърждение на вашите вярвания. И го направих!

— Да, направи го… с лисича хитрост — Латимър присви ожесточено очи, — защото твоето мнимо обяснение подкрепи вярванията ни и в същото време отхвърли изцяло необходимостта от тях. Ти направи от Мрака и Звездите природен феномен и така промени смисъла на тяхната значимост. Това е богохулство!

— Ако е така, грешката не е моя. Фактите съществуват. Какво можех да направя, освен да ги оповестя?

— Твоите „факти“ са измама и заблуда.

— Как би могъл ти да го знаеш?

— Зная! — отговорът носеше белега от сигурността на абсолютната вяра.

Лицето на директора пламтеше. Бийни зашепна нещо настойчиво, на Ътън му махна да замълчи.

— И какво иска Сор 5 от нас? Предполагам какво: той все още мисли, че като се опитваме да убедим света да вземе мерки срещу заплашващата го лудост, излагаме на риск безброй хора. Успехът не е на наша страна, ако това има значение за него.

— Самият опит причини достатъчна вреда и вашите греховни усилия да се доберете до информация посредством дяволските си инструменти трябва да бъдат спрени. Ние се подчиняваме на волята на Звездите и аз мога само да съжалявам, че моята несръчност ми попречи да разбия на парчета уредите ви.

— Това нямаше да ти бъде от особена полза — отвърна Ътън. — Всичките ни данни, с изключение на тези от преките ни наблюдения, които смятаме да направим сега, са вече на сигурно място, далеч от всякаква възможност да им се навреди — директорът се усмихна, но в усмивката му имаше горчивина. — Както и да е, настоящето ти положение на неуспял крадец и престъпник не се променя.

Ътън се обърна към мъжете зад себе си:

— Някой да се обади на полицията в Саро.

— По дяволите, Ътън, какво ти става — развика се Шийрън. — Няма време за такова нещо — той си проправяше път между мъжете. — Чакай, остави ме да оправя тази работа.

— Сега не е време за твоите маймунджулъци, Шийрън — изгледа го навъсен директорът. — Ще бъдеш ли така добър да ме оставиш да се справя, както аз преценя? Точно в тази ситуация ти си съвсем чужд човек и недей да го забравяш.

— Но защо трябва да си създаваме излишни грижи и да викаме полицията — възпротиви се психологът, — затъмнението на Бета е след минути… този млад човек е готов с удоволствие да даде честната си дума и да остане, без да ни причинява никакви неприятности.

— Нищо подобно няма да направя — отхвърли веднага предложението Култистът. — Имате право да правите с мен каквото пожелаете, но би било честно да ви предупредя, че веднага щом ми се удаде възможност, аз ще довърша онова, за което съм дошъл. Ако разчитате на честната ми дума, по-добре извикайте полиция.

— Ти си решителен човек — усмихна се приятелски Шийрън. — Ами тогава ще ти обясня нещо. Виждаш ли онзи млад мъж до прозореца? Той е силно, яко момче, цар е на юмруците, простоват на всичкото отгоре. Започне ли веднъж затъмнението, няма да има друга работа, освен да те държи под око. А край него ще бъда и аз… доста съм пълен за активен юмручен бой, но все още ме бива да помагам.

— И какво от това? — запита с ледена интонация Латимър.

— Слушай и ще ти кажа. Веднага щом започне затъмнението, Теримън и аз ще те хванем и ще те отведем в малък килер с една врата, на която има огромен катинар, но няма прозорци. Ти ще останеш там по време на цялото затъмнение.

— А после — Латимър си пое ожесточено дъх — няма да има кой да ме освободи. Знам не по-зле от теб какво означава идването на Звездите… знам дори доста по-добре. Като обезумеете всички, няма изгледи да ме освободите. Чака ме задушаване или бавна гладна смърт, нали? Точно това бих могъл да очаквам от група учени. Не ви обещавам нищо. Въпрос на принцип е и няма да го обсъждам повече.

Ътън изглеждаше неспокоен. Помътнелите му очи бяха тревожни:

— Наистина, Шийрън, дали да го…

— Моля те! — психологът нетърпеливо му махна да млъкне. — Не съм си помислял нито за миг, че нещата ще стигнат толкова далеч. Латимър току-що се опита да ни пробута един хитроумен малък блъф, но аз не съм психолог само защото харесвам звученето на тази дума — той се усмихна на Култиста. — Хайде-хайде, не мислиш наистина, че предлагам нещо толкова жестоко като бавна гладна смърт. Драги Латимър, ако те заключа в килера, ти няма да видиш Мрака, няма да видиш Звездите. Не са нужни особени познания за основното верую на Култа, за да проумея, че за теб да бъдеш скрит от Звездите, означава да загубиш безсмъртната си душа. Аз вярвам, че си почтен човек. Ако си съгласен, ще приема честната ти дума да не правиш по-нататъшни опити за проваляне на работата ни.