Айзък Азимов - Немезида

— Майка ти ли?

— И докторката.

— Не, няма да посмеят да те спрат. Сега просто кажи, че си съгласна да ти направи мозъчно сканиране.

— Добре. Нека го направи.

Рене Д’Обисон се изправи с усилие.

Д’Обисон внимателно изучаваше компютърния анализ на мозъчното сканиране, докато Сийвър я наблюдаваше.

— Любопитно, — промълви Д’Обисон.

— Това го знам, — каза Дженар. — Тя е особено момиче. Въпросът е дали има промяна.

— Никаква, — каза Д’Обисон.

— Звучиш разочарована.

— Не започвай отново, Коменданте. Има известна доза професионално разочарование. Бих искала да проверя състоянието й.

— Как се чувстваш?

— Току-що ти казах.

— Имам предвид физически. Вчера направи странен колапс.

— Това не беше колапс. Беше от нервно напрежение. Не ми се случва често да бъда обвинявана, че искам някой да е сериозно болен… и това да се приеме за вярно.

— Какво ти беше? Лошо храносмилане ли?

— Може би. При всички случаи имах болки в коремната област и се чувствах замаяна.

— Често ли ти се случва това, Рене?

— Не, — отвърна рязко тя. — Нито пък често ме обвиняват в непрофесионално поведение.

— Просто едно по-чувствително момиче. Защо го прие толкова на сериозно?

— Имаш ли нещо против да сменим темата? В мозъчното сканиране няма никакво изменение. Ако преди е била нормална, то и сега е нормална.

— В такъв случай твоето професионално мнение е, че тя може да продължи да изследва Еритро?

— След като не е засегната, нямам основание да й забраня.

— А искаш ли тя да излезе отново?

Д’Обисон го погледна враждебно.

— Знаеш, че бях при Губернатора Пит. — Това не беше въпрос.

— Да, знам, — отвърна тихо Дженар.

— Той ми възложи да оглавя нов проект, който цели изучаването на Епидемията и за който ще бъдат отпуснати големи суми.

— Намирам идеята за добра и смятам, че ти си напълно подходяща за ръководител на проекта.

— Благодаря. Той, обаче, не ме назначи за Комендант на твоето място. Следователно ти, г-н Комендант, ще решиш дали Марлейна Фишър може да излезе на Еритро. Аз ще се огранича с това да й правя мозъчни сканирания ако се появят някакви обезпокояващи признаци.

— Възнамерявам да дам на Марлейна разрешение свободно да изследва Еритро когато пожелае. Мога ли да получа твоето съгласие за това?

— След като знаеш професионалното ми мнение, че тя не е заболяла от Епидемията, аз няма да направя опит да те спра, но заповедта за това ще трябва да бъде единствено твоя. Ако нещо трябва да бъде представено в писмена форма, ти сам ще трябва да го подпишеш.

— Но ти няма да се опиташ да ме спреш.

— Нямам никаква причина.

Бяха приключили с вечерята и тиха музика озвучаваше стаята. Сийвър Дженар, който се стараеше да говори с Юджиния за други неща, накрая каза:

— Думите са на Рене Д’Обисон, но силата зад тях е на Дженъс Пит!

Юджиния се притесни още повече.

— Наистина ли мислиш така?

— Да. И е време и ти да разбереш. Мисля, че познаваш Дженъс по-добре от мен. Знаеш как е — Рене е компетентен лекар, умна е и добра като човек, но е амбициозна — както сме ние във известна степен — следователно може да бъде огорчена. Тя действително иска да влезе в историята като човека, който е надвил Епидемията.

— И за целта иска да рискува Марлейна?

— Не че иска, но ако няма друг начин.

— Сигурно има друг начин. Чудовищно е да се излага Марлейна на опасност като опитно зайче.

— Но нито тя, нито Пит смятат така. Струва си да бъде пожертван един човек ако това ще спаси този свят и ще го направи място, обитавано от милиони хора. Коравосърдечно е да се мисли така, но бъдните поколения може да направят героиня от Рене, за това, че е била коравосърдечна и ще се съгласят с нея, че един човек си струва да бъде пожертван, дори хиляда — ако това се налага.

— Да, стига да не са те самите.

— Разбира се. Историята показва, че хората са готови да правят жертви за сметка на други хора. Пит несъмнено е готов на това. Или може би не си съгласна?

— В такъв случай знаеш, че той би подходил моралистично. „Най-голямото добро за огромен брой хора“ би казал той. Рене призна, че е разговаряла с него при последното си пътуване до Ротор и аз си залагам главата, че по един или друг начин й е казал точно това.

— А какво би казал той, — каза Юджиния горчиво, — ако Марлейна бъде изложена… и унищожена… и Епидемията си остане загадка? Какво би казал, ако животът на дъщеря ми бъде рискуван напразно? И какво би казала д-р Д’Обисон?