Айзък Азимов - Немезида

— Възможно ли е това, Теса?

— Разбира се. Ако пътуването ни през хиперпространството не беше така строго контролирано, разстоянието — хиляда светлинни години или една — щеше да бъде без значение.

— В такъв случай можем много лесно просто да…

Уендел го прекъсна:

— Не, не можем просто да се върнем. Ако контролната ни апаратура е толкова неточна, всеки наш преход ще представлява неконтролирано пътуване, което завършва в произволна точка и така никога няма да намерим обратния път.

Фишър се намръщи. Радостната възбуда, че е преминал през хиперпространството и обратно и е оживял, започна да се изпарява.

— Но при изпитателните полети обектите ви се завръщаха успешно.

— Те имаха много по-малка маса и разстоянията далеч не бяха такива. Но, както казах, положението не е чак толкова лошо. Оказа се, че сме изминали планираното разстояние. Позицията на звездите е правилна.

— Но аз видях как промениха местата си.

— Защото посоката ни е грешна. Корабът е претърпял промяна в посоката равна на ъгъл, малко по-голям от двадесет и осем градуса. С две думи, по някаква причина движението ни е описало дъга, вместо права линия.

Звездите, които се виждаха през люка сега, бавно се движеха.

— Отново насочваме кораба към Звездата Съсед по чисто психологически причини — да сме обърнати в правилната посока, но сега ще трябва да открием причината за извивката в траекторията ни, — каза Уендел.

Ярката звезда, звездата ориентир, звездата с ослепителен блясък се появи и премина през люка. Фишър примигна.

— Това е Слънцето, — каза Уендел в отговор на учудения му поглед.

— Има ли някакво логично обяснение за извивката в траекторията ни? — попита Фишър. — Ако с Ротор се е случило същото, кой знае къде са стигнали накрая.

— И къде ще стигнем ние. Защото аз не разполагам с логично обяснение. Поне засега. — Тя го погледна с явна тревога. — Ако предположенията ни бяха правилни, трябваше да променим позицията си, но не и посоката. Трябваше да се придвижим по права линия, Евклидова права, независимо от относителната крива в космическото време, тъй като ние не се движехме в космическото време, разбираш ли? Може би има грешка в програмирането на компютъра или в предположенията ни. Надявам се, че е първото, защото лесно може да бъде коригирано.

Изминаха пет часа. Уендел влезе, търкайки очи. Фишър я погледна смутен. Беше гледал някакъв филм, към който изгуби интерес. След това се беше загледал в звездите, хипнотизиран от тяхното сияние.

— Е, Теса?

— Грешката не е в програмирането, Крайл.

— Тогава остава да е в предположенията?

— Да, но къде? Могат да бъдат направени безкрайно много предположения. Кои от тях са правилни? Не можем да ги изпробваме едно по едно. Това може да трае вечно, а и ще се загубим безнадеждно.

За миг настъпи мълчание, след което Уендел продължи.

— Ако грешката беше в програмирането, щеше да е елементарна. Щяхме да я коригираме без от това да научим нещо, но щяхме да бъдем в безопасност. Сега обаче, ако се наложи да се върнем назад до самото начало, има вероятност да открием нещо изключително важно, но ако не успеем, може никога да не намерим пътя назад.

Тя сграбчи ръката на Фишър.

— Разбираш ли, Крайл? Нещо не е наред и ако не открием какво е то, няма начин, освен по някаква невероятна случайност, да намерим обратния път. Каквото и да правим, може все да се озоваваме на непредвидено място и все повече да затъваме в грешки. Това неминуемо ще доведе до нашия край — дали от засечка в системите, или когато ни свърши горивото, или когато дълбокото отчаяние ни надвие. Но истинската трагедия е краят на една мечта. Ако не се върнем, те никога няма да разберат дали полетът е бил успешен. Може да помислят, че преминаването се е оказало фатално и изобщо да не направят повторен опит.

— Ще им се наложи, ако искат да напуснат Земята.

— Може да се откажат, да се уплашат и умирайки бавно, да чакат приближаването на Звездата Съсед. — Тя го погледна, примигваше и изглеждаше много уморена. — Това ще бъде краят и на твоята мечта, Крайл.

Крайл стисна устни и не отговори. Уендел продължи почти плахо:

— Но ти имаш мен, Крайл, вече от години. Ако дъщеря ти — твоята мечта — изчезне, ще бъда ли неин пълноценен заместител?

— Аз мога да те попитам същото: Ако свръхсветлинният полет не просъществува, ще бъда ли негов пълноценен заместител?

Отговорът не беше лесен и за двамата, но накрая Уендел каза:

— Ти си на второ място, Крайл, но това беше едно чудесно второ място. Благодаря ти.