— Защото Колонията, на която си живяла, не е единствена. Ти си живяла в цяла система от Колонии, сред които има една голяма планета, на която живеят милиарди хора. Не допускаш ли, че след като са достигнали Звездата Съсед, роторианците са установили, че не ги задоволява животът на една изолирана Колония? В такъв случай те щяха да се върнат на Земята, но не са го направили. Дали причината е в това, че са намерили планета, на която да живеят?
— Обитаема планета в орбита около червено джудже? Почти невъзможно.
— Природата умее да се шегува с нас и да ни изненадва. Ами ако там има обитаема планета? Не е ли редно тя да бъде изследвана подробно?
— Започвам да разбирам накъде биеш, — каза Уендел. — Мислиш, че корабът може да стигне до Звездата Съсед и да открие, че там има някаква планета. В такъв случай ние ще регистрираме нейното съществуване, ще преценим от разстояние, че е необитаема и ще продължим с по-нататъшните си изследователски задачи. Ти обаче ще настояваш да кацнем на нея и да я изследваме много по-щателно, за да се опитаме да намерим дъщеря ти. Но какво ще стане, ако нашите невронни детектори не засекат разум никъде в евентуалната планетна система на Звездата Съсед, не трябва ли, въпреки това да претърсим всяка отделна планета?
Фишър се поколеба.
— Да. Ако има някакви признаци, че планетите са обитаеми, мисля, че трябва да ги изследваме. Трябва да научим колкото може повече за всяка такава планета. Може да се наложи скоро да започнем евакуирането на Земята и трябва да знаем къде да заведем хората. На теб ти е лесно да пренебрегваш това, тъй като Колониите могат да отпътуват дори и без да се налага евакуа…
— Крайл! Не се дръж с мен като с враг! Не започвай да гледаш на мен като на Заселник. Аз съм Теса . Обещавам ти, че ако има планета, ще я изследваме колкото е възможно по-задълбочено. Но ако има такава и ако роторианците са се заселили на нея, то тогава… Ти си прекарал няколко години на Ротор, Крайл. Сигурно познаваш Дженъс Пит.
— Чувал съм за него. Никога не съм го срещал лично, но же… бившата ми жена работеше с него. Тя смяташе, че той е много способен човек, много интелигентен, много силен.
— Много силен. На останалите Колонии също бяхме чували за него. И общо взето не беше много на почит сред нас. Ако е възнамерявал да намери за Ротор място, неизвестно на останалата част от човечеството, най-подходящото нещо е било да отиде на Звездата Съсед, тъй като е най-близо и по онова време никой освен Ротор не е знаел за съществуването й. Но ако по някаква причина е искал да разполага с цяла система, какъвто си е Дженъс Пит, би се страхувал да не го последват и нарушат монопола му. Ако случайно е намерил планета, която може да се използува от Ротор, чуждата намеса ще му бъде още по-неприятна.
— Накъде биеш? — попита Фишър, който изглеждаше разтревожен, сякаш знаеше накъде бие Уендел.
— Утре излитаме и не след дълго ще бъдем при Звездата Съсед. И ако тя има планета, както ти смяташ, и ако открием, че роторианците са се заселили на нея, въпросът няма да е просто да кацнем на повърхността й и да кажем „Здравейте! Изненада!“. Боя се, че в мига, в който ни забележи, Пит ще ни демонстрира своя вариант на „Здравейте“ и с мощен взрив ще ни прати в забвение.
Рене Д’Обисон, както всички обитатели на Купола на Еритро, периодично посещаваше Ротор. Това беше необходимо докосване до дома, завръщане към корените, вдъхване на нови сили.
Този път обаче Д’Обисон „се качи“ (така наричаха отиването от Еритро до Ротор) малко по-рано отколкото възнамеряваше. Всъщност беше повикана от Губернатора Пит.
Докато седеше в кабинета на Дженъс Пит, от погледа й не убегнаха едва доловимите признаци на остаряване, появили се след последната им среща преди няколко години. Естествено, че работата й не даваше повод за чести срещи с него.
Гласът му обаче беше все така силен, погледът — все така остър и умът — все така жив.
— Получих доклада ви за случилото се извън Купола и забелязах колко предпазливо сте описала ситуацията, — каза Пит. — Но сега искам да ми кажете, неофициално, точно какво се случи с Дженар. Защитното поле е включено и можете да говорите спокойно.
Д’Обисон отвърна сухо:
— Боя се, че докладът ми, колкото и предпазливо да е написан, е пълен и точен. Не знаем точно какво се е случило с Коменданта Дженар. Мозъчното сканиране показа промени, но те са незначителни и неизвестни в досегашния ни опит. Освен това бяха временни, тъй като бързо изчезнаха.
Читать дальше