Айзък Азимов - Немезида

— Но все пак нещо му се е случило?

— Да, но точно в това е въпросът. Не можем да кажем нищо по-точно от „нещо“.

— Може би е някаква форма на Епидемията?

— Никой от познатите симптоми не се прояви в този случай.

— Но в дните на Епидемията мозъчните скенери бяха все още сравнително примитивни. В миналото нямаше да откриете симптомите, които сте открили сега, следователно е възможно да е някаква лека форма на Епидемията, нали?

— Възможно е, но не разполагаме с никакви действителни доказателства, а и Дженар вече е напълно здрав.

— Може да изглежда здрав, но не знаем дали симптомите няма да се проявят отново.

— Нямаме никаква причина да се безпокоим.

За миг лицето на Губернатора издаде раздразнението му:

— Вие спорите с мен, Д’Обисон. Много добре знаете значението на поста, който заема Дженар. Положението в Купола е несигурно, тъй като не знаем дали Епидемията няма да се разрази отново. Ценното у Дженар беше, че сякаш имаше имунитет, но вече не можем да твърдим това. Нещо се е случило и ние трябва да имаме готовност да го заменим.

— Това е решение, което вие трябва да вземете, г-н Губернатор. От медицинска гледна точка, аз не намирам за необходимо да бъде заменен.

— Но, надявам се, че ще го държите под наблюдение и ще имате едно на ум.

— Смятам това за част от професионалните си задължения.

— Чудесно. Още повече, че ако се наложи да бъде сменен, имам предвид вас за негов заместник.

— Мен ? — Преди да успее да се овладее, на лицето й се изписа вълнение.

— Да, защо не? Всеизвестно е, че никога не съм бил във възторг от проекта за колонизиране на Еритро. Винаги съм смятал за необходимо човечеството да запази възможността си да се придвижва от едно място на друго и да не допускаме отново да бъдем заробени от някоя голяма планета. Въпреки това би било разумно да колонизираме планетата, не за да се заселим на нея, а за да я използуваме като източник на суровини — нещо като Луната в Слънчевата Система. Но това е невъзможно с тази опасност от Епидемията надвиснала над главите ни, нали?

— Така е, г-н Губернатор.

— Следователно първата ни задача е да решим този проблем. Досега не сме успели. Епидемията просто изчезна и ние приехме това, но това, което се случи, показва, че опасността не е преминала. Независимо дали Дженар е бил засегнат от Епидемията или не, нещо се е случило с него и аз искам този проблем да бъде поставен ма първо място. Естествено вие сте тази, която ще се заеме с тази задача.

— С радост ще поема тази отговорност. Това ще означава да продължа да правя това, което правя, само че с по-големи пълномощия. Да смятам ли, че аз трябва да бъда Комендант на Купола на Еритро?

— Както казахте, това е решение, което аз трябва да взема. Да разбирам ли, че ако ви бъде предложена тази длъжност, вие няма да откажете?

— Да, г-н Губернатор. За мен ще бъде голяма чест.

— Сигурен съм, че е така, — каза сухо Пит. — А какво стана с момичето?

Внезапната промяна на темата сякаш обърка Д’Обисон.

— Момичето? — повтори тя почти заеквайки.

— Да, момичето, което се намираше извън Купола с Дженар, тази, която си свалила предпазния костюм.

— Марлейна Фишър?

— Да, май така се казваше. Какво стана с нея?

Д’Обисон се поколеба:

— Нищо, г-н Губернатор.

— Така пише в доклада. Но сега аз ви питам. Нищо ли?

— Нищо, което да сме забелязали при сканирането или в поведението й.

— Искате да кажете, че докато Дженар, екипиран с Е-костюм, е пострадал, момичето, тази Марлейна Фишър, без Е-костюм, е останала невредима?

Д’Обисон сви рамене:

— Абсолютно невредима според нашите изследвания.

— Това не ви ли се струва странно?

— Тя самата е странно момиче. Мозъчните й изследвания…

— Знам за мозъчните й изследвания. Знам също, че тя има странни способности. Забелязвали ли сте това?

— О, да. Забелязвала съм го.

— И как ви се струват тези нейни способности? Може би чете мисли?

— Не, г-н Губернатор. Това е невъзможно. Понятието телепатия е чиста измислица. Всъщност бих желала да е телепатия, тъй като това нямаше да е толкова опасно. Мислите могат да се контролират.

— А какво у нея е по-опасно?

— Тя явно чете езика на тялото, а това е нещо, което човек не може да контролира. Всяко движение говори. — Тя каза това с нотка на горчивина, която Пит не пропусна да забележи.

— Изпитвала ли сте го на себе си? — попита той.

— Разбира се. — Д’Обисон изглеждаше мрачна. — Невъзможно е човек да е близо до момичето, без да изпита неудобството от нейната проницателност.