Айзък Азимов - Немезида

Теса каза ласкаво:

— Остават най-много два месеца. След като сме чакали години, какво значение имат два месеца.

— Именно годините чакане правят дори два месеца непоносими, — промърмори Фишър.

— Погледни нещата по друг начин, Крайл. Научи се да отстъпваш пред неизбежното. Световният Конгрес няма да позволи да отпътуваме по-рано. Колониите са вперили поглед в нас и не можем да бъдем сигурни, че всички те ще приемат версията, че сме тръгнали към Марс. Това дори би било странно като се вземе предвид бедният опит на Земята в това отношение. Ако бездействуваме в продължение на два месеца, те ще предположат, че имаме трудности — нещо, което с охота ще повярват — и ще разсеем вниманието им.

Фишър ядосано поклати глава.

— Кой се интересува дали знаят какво правим? Ние ще изчезнем и на тях ще са им нужни години, докато открият свръхсветлинния полет — а дотогава ние ще имаме цяла флотилия от свръхсветлинни кораби и с бързи темпове ще покоряваме Галактиката.

— Не бъди толкова сигурен. По-лесно е да подражаваш и да надминеш, отколкото да изобретиш. А и правителството на Земята, като има предвид бедния си опит в космоса откак Колониите се развиха пълноценно, явно, по психологически причини, желае да си извоюва предимство. — Тя сви рамене. — Освен това ни е нужно още време за провеждане на опити със „Свръхсветлинен“ при ниска гравитация.

— Опитите сякаш нямат край.

— Имай търпение. Тази техника е съвсем нова и неизпробвана, различна от всичко досега, така че няма нищо по-лесно от това да изникват нови опити, особено като се има предвид, че не сме напълно сигурни във влиянието, което силата на гравитационното поле оказва върху преминаването в хиперпространството и обратно. Наистина, Крайл, не можеш да ни обвиняваш в това, че сме предпазливи. В края на краищата, само до преди десетина години свръхсветлинният полет се смяташе за невъзможен.

— Дори с предпазливостта може да се прекали.

— Възможно е. След известно време аз ще реша, че сме направили всичко, което е по силите ни и тогава ще излетим. Обещавам ти, Крайл, че няма да се бавим излишно. Няма да прекалявам с предпазливостта.

— Надявам се.

Уендел го погледна недоверчиво. Трябваше да го попита.

— Знаеш ли, Крайл, напоследък не си същият. От два месеца сякаш гориш от нетърпение. По едно време се беше успокоил, а след това изведнъж отново се изпълни с вълнение. Случило ли се е нещо, за което не знам?

Крайл изведнъж стана спокоен.

— Нищо не се е случило. Какво може да се е случило?

На Уендел й се стори, че спокойствието го обзе твърде рязко, че внезапното му безразличие е твърде подозрително. Тя продължи:

— И аз това те питам. Опитах се да те предупредя, Крайл, че не е вероятно да намерим Ротор като нормално функциониращ свят, нито изобщо да го намерим. Няма да намериш твоята… малко вероятно е да намерим някой от обитателите му жив. — Тя почака, но тъй като той упорито мълчеше, довърши — Не съм ли те предупреждавала за тази… възможност?

— Често — каза Фишър.

— И въпреки това, сега говориш като че ли нямаш търпение да дочакаш щастливата среща. Опасно е да се хранят надежди, които е малко вероятно да бъдат осъществени и да залагаш всичко на тях. На какво се дължи внезапното ти спокойствие? Да не би да си разговарял с някого, който без основание е настроен оптимистично?

Фишър се изчерви.

— Защо трябва да съм разговарял с някого? Защо да не мога сам да си правя заключения във връзка с този или който и да било друг въпрос? Това, че за разлика от теб, не разбирам от теоретична физика не означава, че съм малоумен или ненормален.

— Не, Крайл, — каза Уендел. — И през ум не ми е минавало такова нещо и не съм искала да намекна това. Кажи ми своята теория за Ротор.

— Не е нито много проницателна, нито сложна. Просто ми се струва малко вероятно Ротор да е бил засегнат от нещо в празното космическо пространство. Лесно е да се каже, че от Ротор има само останки, ако изобщо е достигнал Звездата Съсед, но какво ги е унищожило по пътя или след като са стигнали там? Предлагам да ми дадеш определен сценарий за това — сблъсък, извънземен разум, каквото и да е.

Уендел отвърна сериозно:

— Не мога, Крайл. Нямам ясновидски способности. Хиперпространственият метод е сложно нещо, Крайл. Повярвай ми. Той не използува само пространството или хиперпространството, а се плъзга по разделящата ги повърхнина като за кратко време навлиза ту от едната, ту от другата страна и преминава от пространството в хиперпространството и обратно по няколко пъти в минута. Следователно по пътя им от тук до Звездата съсед може да е имало такова преминаване повече от един милион пъти.