Айзък Азимов - Космически скитник

Беше ли я загасил някой вместо него, подтикнат от странен импулс към икономии? Изглеждаше малко вероятно.

В стаята не се чуваше никакъв шум. Той извади бластера, бутна вратата и пристъпи към мястото, където знаеше, че се намира ключът.

Една ръка запуши устата му.

Той се опита да се освободи, но ръката бе голяма и мускулеста, а гласът в ухото му — познат.

— Доктор Силвър, всичко е наред. Исках само да ви предпазя, да не извикате от изненада и да ме издадете.

Ръката се отдръпна.

— Стар, ти ли си?

— Да. Затворете вратата. Мисля, че докато трае търсенето, вашата стая ще бъде най-доброто скривалище. Във всеки случай аз трябва да говоря с вас. Каза ли Хенес какво се е случило?

— Не, нищо смислено. Вие замесен ли сте в тази работа?

Усмивката на Дейвид се загуби в тъмнината.

— В известен смисъл, да, доктор Силвърс.

— Какво говорите? — въпреки волята си повиши тон старият учен. — Не ми е до шеги.

— Не се шегувам. Космическият скитник съществува.

— Разправяйте ги на други. Историята е впечатлила Хенес, а аз заслужавам истината.

— Сигурен съм, че го е впечатлила, а вие ще научите истината утре, когато излезе наяве. Космическият скитник, както казах, наистина съществува и в него е голямата ни надежда. Играта, която играем, е деликатна и макар да зная кой стои зад отравянето, всичко може да се окаже безполезно. Тук не става дума за един-двама престъпници, опитващи се да спечелят няколко милиона чрез едно колосално изнудване, а по-скоро за добре организирана група, имаща намерение да установи контрол над цялата Слънчева система. Убеден съм, че дори да заловим шефа им, отравянето може да продължи, ако не научим подробности за заговора, за да можем да го предотвратим.

— Покажете ми шефа — каза строго д-р Силвърс — и Съветът ще научи всички подробности.

— Няма да стане достатъчно бързо — отвърна със същия тон Дейвид. — Ние трябва да имаме целия отговор за по-малко от двадесет и четири часа. Победата след този срок няма да предотврати смъртта на милиони хора на Земята.

— Какъв е тогава вашият план? — попита д-р Силвърс.

— На теория — отвърна Дейвид — аз зная кой е отровителят и как е било извършвано отравянето, но за да не срещна категоричния му отказ, се нуждая от някои веществени доказателства. Трябва да ги имам преди да е изминала вечерта. Но за да получим необходимата информация, трябва да сломим духа му. Трябва да използуваме Космическия скитник. В действителност той вече го попрекърши.

— Пак този Космически скитник. Той ви е омагьосал. Ако това не е ваш трик, приложен и спрямо мен, кажете ми кой е той и откъде знаете, че не ви мами.

— Не мога да доверя на никого подробностите. Ще ви кажа само, че е на страната на човечеството. Вярвам му като на себе си и ще поема пълната отговорност за него. Вие, доктор Силвърс, трябва да постъпите както ви казвам. В противен случай ще сме принудени да продължим без вас. Играта е толкова важна, че дори вие не можете да ми попречите.

Гласът му прозвуча твърдо и решително. В тъмнината д-р Силвърс не можеше да види изражението на Дейвид, но не беше необходимо.

— Какво искате да направя? — попита той.

— Утре на обяд ще се срещнете с Макиан, Хенес и Бенсън. Вземете Бигман с вас като лична охрана. Той е дребен, но е бърз и безстрашен. Наредете централната сграда да се охранява от хора на Съвета и бих ви посъветвал за всеки случай да ги въоръжите с многократно действуващи бластери и газови сачми. Сега запомнете следното: между дванадесет и петнадесет и дванадесет и тридесет оставете задния вход без охрана и наблюдение. Аз ще гарантирам безопасността му. Каквото и да се случи после, не показвайте, че сте изненадан.

— Вие ще бъдете ли на срещата?

— Не. Присъствието ми няма да е необходимо.

— Тогава?

— Ще ви посети Космическият скитник. Той знае всичко, което знам и аз, и произнесено от него, обвинението ще бъде по-потресаващо за престъпника.

— Мислите ли, че ще успеем? — попита доктор Силвърс, чувствувайки, че искрата на надеждата се разпалва в него въпреки желанието му.

— Откъде да знам? Мога само да се надявам — отвърна Дейвид след кратко мълчание.

После настъпи тишина. Д-р Силвърс почувствува слабо течение, също като че ли някой бе отворил вратата. Той щракна електрическия ключ. Стаята плувна в светлина и той откри, че е сам.

Дейвид Стар действуваше по възможно най-бързия начин. Скоро щеше да се разсъмне. Вълнението и напрежението бяха започнали да се уталожват и трайната умора, на която той се съпротивляваше часове наред, вече лека полека се просмукваше в него.