Айзък Азимов - Космически скитник

— Чух че си минал през прашна буря, едва когато влязох в купола. Горещи Серес, ти трябва да си се изпържил! Как го направи? Аз… аз… — В този момент за пръв път забеляза положението на Дейвид. — Кой, по дяволите, го е вързал така? — извика яростно той.

Хенес улови грубо Бигман за яката и го вдигна от пода.

— Нали ти казах какво ще ти се случи, ако те видя отново тук.

— Пусни ме, невротик такъв! — извика Бигман. — Имам право да съм тук. Ако до секунда и половина не ме пуснеш, ще отговаряш пред Научния съвет.

— В името на Марс, Хенес, пусни го — рече Макиан. Хенес го пусна на пода.

— Махай се оттук! — изсъска той.

— За нищо на света! Аз съм акредитиран служител на Съвета и дойдох тук с доктор Силвърс. Попитай го, ако не вярваш.

Бигман кимна към високия слаб мъж на прага. Името му подхождаше. Косата и мустаците му бяха сребристобели.

— Извинете — рече доктор Силвърс, — но бих желал да поема нещата в свои ръце. Правителството в Международния град на Земята е обявило извънредно положение и отсега нататък всички ферми ще бъдат под контрола на Научния съвет. Упълномощен съм да поема фермата на Макиан.

— Очаквах подобно нещо — промърмори тъжно Макиан.

— Махнете връзките от този човек — нареди д-р Силвърс.

— Той е опасен — опита се да възрази Хенес.

— Ще поема пълната отговорност.

Бигман подскочи и удари токовете.

— Върви си по пътя, Хенес — каза той.

Хенес пребледня от гняв, но не отрони нито дума. След три часа д-р Силвърс се срещна отново с Макиан и Хенес в квартирата на Макиан.

— Искам да прегледам всички документи за продукцията на фермата през последните шест месеца — каза той. — Трябва да видя и вашия доктор Бенсън и да се запозная докъде е стигнал в решаването на проблема с отравянето. Разполагаме с шест седмици. Не повече.

— Шест седмици! — избухна Хенес. — Искате да кажете един ден!

— Не, сър. Ако не решим този проблем до изтичане на срока на ултиматума, ще бъде спрян целият износ на храна от Марс. Ние няма да се предадем, докато съществува и най-малкият шанс.

— Но Земята ще умре от глад — възрази Хенес.

— До шест седмици това няма да се случи — каза д-р Силвърс. — При определена дажба запасите ще стигнат за това време.

— Ще предизвика паника и бунт — възрази отново Хенес.

— Вярно — мрачно се съгласи д-р Силвърс. — Ще бъде много неприятно.

— Вие ще разорите земеделските синдикати — изпъшка Макиан.

— Те във всички случаи ще бъдат разорени. Тази вечер възнамерявам да видя доктор Бенсън, а утре на обяд ще имаме конференция. Ако до утре в полунощ нищо не бъде постигнато, забраната ще влезе в сила и ще бъде организирана всеобща конференция за целия Марс, в която ще участвуват многобройните членове на синдикатите.

— Защо? — попита Хенес.

— Защото има основание да се предполага, че който и да стои зад това безумно криминално престъпление, трябва да е тясно свързан с фермите — отвърна доктор Силвърс.

— А какво стана с Уилямс?

— Разпитах го. Държи на своята история, която признавам, е доста странна. Изпратих го в града, където ще продължи разпитът му дори и под хипноза, ако се наложи.

Сигналът на вратата светна.

— Отворете вратата, мистър Макиан — каза доктор Силвърс.

Макиан се подчини, сякаш не беше собственик на най-големите ферми на Марс и по силата на този факт един от най-богатите и най-влиятелни мъже в Слънчевата система.

Влезе Бигман и погледна предизвикателно Хенес.

— Уилямс е на един пясъкоход, който заминава за града под стража — съобщи той.

— Добре — каза доктор Силвърс и стисна тънките си устни.

На една миля от купола на фермата пясъкоходът спря и Дейвид слезе от него с поставен филтър. Той махна на шофьора, който се показа от прозореца и извика:

— Запомнете! Шлюз №7! Там махни на шофьора, който ще ви пусне вътре.

Дейвид се усмихна и кимна. Той видя как пясъкоходът продължи към града. После се обърна и закрачи към купола.

Хората от Съвета, разбира се, си сътрудничеха. Те му помогнаха да напусне открито и да се върне тайно, но никой от тях, дори доктор Силвърс, не знаеше причината. Дейвид имаше вече отговора на загадката. Сега му бе нужно доказателството.

Хенес влезе в стаята си, замаян от умора и гняв. Причината беше проста. Беше почти три часа сутринта. Той почти не беше почивал през последните две нощи, а напрежението му не бе намаляло през последните шест месеца. Все пак чувствуваше, че е било необходимо да присъствува на срещата на този доктор Силвърс от Съвета с Бенсън.