Айзък Азимов: Космически скитник

Единствено Бигман беше щастлив. Със сигурност разбираше само част от истинската криза. Той се бе облегнал назад, очевидно поласкан от факта, че е на една маса с важни личности.

Силвърс беше притеглил до масата и един допълнителен стол. Той стоеше там празен и чакаше. Никой обаче не коментира този факт.

Д-р Силвърс поддържаше криво-ляво разговора. Той правеше несъществени забележки, опитвайки се да прикрие собствената си несигурност. Той чакаше подобно на празния стол.

В дванадесет и петнадесет д-р Силвърс бавно се изправи. Никой не продума. Бигман бутна стола си и той се прекатури с трясък назад. Главата на Хенес рязко се обърна и той се вкопчи в масата с пръсти, които побеляха от напрежение. Бенсън се огледа и изхленчи. Само Макиан остана неподвижен. Той вдигна поглед, очевидно приемайки гледката като само още един неразбираем елемент в света, който бе станал твърде голям и странен за него.

— Аз съм Космическият скитник! — обяви фигурата на прага.

В ярката светлина на стаята блясъкът, който обграждаше главата му бе някак по-притъпен, а димът, който забулваше тялото — някак по-веществен, отколкото Хенес ги беше видял предишната нощ.

Космическият скитник влезе в стаята. Почти автоматично всички седящи мъже отместиха столовете си, освобождавайки място до масата, така че празният стол остана изолиран от другата страна на масата.

Той седна на свободния стол с невидимо зад светлината лица и постави обвитите си в дим ръце върху масата. Те едновременно бяха и не бяха поставени върху нея, защото между плота и ръцете му остана четвърт инч празно пространство.

— Дойдох да разговарям с престъпниците — каза Космическият скитник.

Хенес пръв наруши последвалото неловко мълчание.

— Искате да кажете с нощните крадци ли? — попита злъчно той.

После посегна към тъмните си очила, но не ги махна. Ръцете му видимо трепереха.

— Истина е, че съм нощен крадец — отвърна с приглушения си монотонен глас Космическият скитник. — Ето ключовете, които взех от вашите ботуши. Повече не ми трябват.

Връзката метални пръчици прелетя през масата към Хенес, но той не ги взе.

— Нощната кражба — продължи Космическият скитник — бе извършена, за да бъде предотвратено едно по-голямо престъпление извършвано от управителя, който периодично прекарва нощите си в Уинград в самостоятелно търсене на отровители.

— Хей, Хенес — извика Бигман и малкото му лице светна от радост — май си бил проследен!

— Какво престъпно има в това? — попита Хенес, който виждаше и чуваше само призрака насреща.

— Престъпление е нееднократно излизане навън в посока на астероидите — отвърна Космическият скитник.

— Защо? За какво?

— Ултиматумът на отровителите не е ли дошъл от астероидите?

— Обвинявате ме, че стоя зад отравянето с храна ли? Отхвърлям обвинението. Вашият маскарад няма да ме принуди да призная едно лъжливо твърдение.

— Къде бяхте двете нощи, преди да бъде получен последният ултиматум?

— Няма да отговоря. Нямата право да ме разпитвате.

— Тогава ще отговоря на въпроса вместо вас. Механизмът на огромния заговор за отравянето се намира на Астероидите, където са се събрали остатъците от пиратските банди, а мозъкът му е на територията на Макиановата ферма.

Тук Макиан се изправи и се опита да каже нещо, но Космическият скитник му махна с ръка да седне и продължи.

— Вие, Хенес, сте междинно звено.

Сега Хенес махна очилата си. Пълничкото му загледано лице, обезобразено от зечервените му очи, имаше сурово изражение.

— Космически скитнико, вие ме отегчавате — каза Хенес. — Това заседание, доколкото разбрах, имаше за цел да обсъди средствата за борба с отровителите. Ако то се е превърнало във форум за глупави обвинения от един актьор, аз напускам.

Доктор Силвърс се пресегна през Бигман и го улови за китката.

— Моля ви да останете, Хенес. Никой няма да ви съди без да има достатъчни доказателства.

Хенес блъсна ръката на Силвърс и стана от стола.

— С удоволствие бих те видял застрелян, Хенес — каза спокойно Бигман, — защото точно това ще се случи, ако излезеш от вратата.

— Бигман е прав — намеси се Силвърс. — Отвън има въоръжени хора с инструкция да не позволяват на никого да напуска сградата без моя заповед.

Юмруците на Хенес се свиха и отпуснаха.

— Няма да помогна повече нито с дума на тази незаконна процедура — каза той. — Всички сте свидетели, че съм задържан насила. — Той седна отново и скръсти ръце на гърдите си.