Айзък Азимов - Говорещият камък

— Разбира се, че е.

— Не, не е. Доктор Ърт, ние не мислим така, както мислите вие. Разшифровахме напълно думите на силиконума. Но все пак не предполагате ли, че сме претърсили „Робърт ко“? Претърсили сме го от горе до долу, частичка по частичка. Дори го разглобихме.

— И нищо не открихте?

— Нищо.

— Може би не сте търсили там, където трябва.

— Претърсили сме навсякъде — Дейвънпорт се изправи, като че се канеше да си тръгва. — Нали разбирате, доктор Ърт? Когато приключим с кораба, няма да е възможно тези координати да се намират някъде в него и ние да не ги намерим.

— Седнете, инспекторе — каза доктор Ърт спокойно. — Вие все още не възприемате правилно изявлението на силиконума. Той е научил английски, като е събирал думи оттук, оттам. Той не може да говори идиоматичен английски. Някои от неговите изречения, като цитираното, показват това. Например, той казва: „планетата, която е най-далече“ вместо „най-отдалечената планета“. Нали виждате разликата?

— Е?

— Някой, който не може да говори един език идиоматично или използва идиомите от собствения си език, превеждайки ги дума по дума, или просто използва чужди думи според буквалното им значение. Силиконумът няма свой собствен говорим език, така че е могъл да се възползва от втората възможност. Тогава нека да бъдем буквални. Той казва „върху астероида“, инспекторе. Върху него. Той не е имал предвид на лист хартия, имал е предвид на кораба буквално.

— Доктор Ърт — каза Дейвънпорт тъжно, — когато бюрото претърсва, то наистина претърсва. Няма никакви мистериозни надписи върху кораба.

Ученият го погледна разочаровано.

— Боже мой, инспекторе. Аз продължавам да се надявам, че вие ще откриете отговора. Наистина, имахте толкова много подсказвания.

Дейвънпорт пое бавно въздух. Той започна твърдо, но гласът му беше спокоен.

— Ще ми кажете ли какво сте си наумили, докторе?

Доктор Ърт поглади стомаха си с една ръка и премести очилата си.

— Не разбирате ли, инспекторе, че има едно място на борда на кораба, където тайните числа са в пълна безопасност? Къде, въпреки откритата гледка, те ще са идеално прикрити, за да не бъдат забелязани? Къде, въпреки че ще бъдат наблюдавани от стотици погледи, ще бъдат скрити? Освен за търсач, който е достатъчно проницателен, разбира се.

— Къде? Кажете мястото!

— Как къде? На тези места, където вече е имало числа. Абсолютно нормални числа. Законни числа. Числа, които се предполага, че трябва да бъдат там.

— За какво говорите?

— Серийният номер на кораба, гравиран директно върху корпуса. Забележи, върху корпуса. Номерът на двигателя, на генератора. И още няколко. Всеки от които е гравиран на разни части по кораба. Върху кораба, както казва силиконумът. Върху кораба.

Веждите на Дейвънпорт се вдигнаха с внезапно разбиране.

— Може и да сте прав… и ако сте прав, надявам се да ви открием силиконум два пъти по-голям от този на „Робърт ко“. Такъв, който не само говори, но и да свири „Нагоре, астероиди, завинаги“. — Той се протегна бързо към досието, прелисти го припряно и извади официален формуляр на ЗБР. — Разбира се, ние сме записали всички тъждествени номера, които сме открили — той разгърна формуляра. — Ако три от тези приличащи на координати…

— Трябва да очакваме някои малки опити за замаскирване — отбеляза доктор Ърт. — Може би ще има прибавени някои обичайни букви и числа, за да изглеждат сериите по-легитимни.

Той се протегна към един бележник и бутна друг към инспектора. Няколко минути двамата мъже седяха мълчаливо, като записваха серийни номера и се опитваха да зачеркнат очевидно несвързани помежду си числа.

Най-накрая Дейвънпорт въздъхна и във въздишката му се смесваха задоволство и неудовлетвореност.

— Не стигам доникъде — призна той. — Мисля, че си прав. Номерата на двигателя и на изчислителната машина са очевидно замаскирани дати и координати. Не съвпадат с нито една от нормалните серии и е лесно да откриеш фалшивите числа. Това ни дава две от координатите, а аз се заклевам, че останалите са абсолютно легитимни серийни номера. Какви са вашите открития, докторе?

Доктор Ърт поклати глава.

— Съгласен съм с теб. Сега имаме две от координатите и знаем къде е била записана третата.

— Знаем, така ли? И как… — инспекторът изведнъж престана да говори и издаде силно възклицание. — Разбира се! Номерът на самия кораб, който не е записан тук — защото беше точно на онова място на корпуса, където се е блъснал метеора — и се страхувам, че трябва да се разделите с мисълта за силиконума, докторе. — След това грубоватото му лице просветна. — О, аз съм идиот. Номерът е изчезнал, но ние можем моментално да го вземем от междупланетарния регистър.