Айзък Азимов - Говорещият камък

Полицаят Хокинс гледаше в тези очи и беше доволен. Въпреки че това беше само Вернадски, компанията си беше компания. Той шумно го поздрави и заслуша разточително гласа, без да се напряга и замисля върху съдържанието на речта.

Но изведнъж удоволствието изчезна и той се съсредоточи в това, което чуваше и каза:

— Почакай. По-ча-кай. За какво говориш?

— Не си ли ме слушал, ти тъпо ченге? Изливам си сърцето пред теб.

— Изливай го на по-малки части, чу ли? Спомена някакъв силиконум.

— Този човек има един на борда на кораба си. Нарича го домашен любимец и го храни с мазни камъни.

— Ха. Кълна се, че миньор, стоял достатъчно дълго време на астероид, би си направил домашен любимец и от парче сирене, ако можеше да го накара да разговаря с него.

— Не просто някакъв силиконум. Той не е един от тези три сантиметрови екземпляри. Дълъг е повече от тридесет сантиметра. Не разбираш ли? За бога, мислиш ли, че човек, който живее на астероидите, ще знае нещо за тях?

— Добре тогава. Предполагам, че ти ще ми обясниш.

— Виж, мазните камъни изграждат тъканта му, но откъде силиконум с такива размери си набавя енергия?

— Не мога да ти кажа.

— Директно от… Има ли някой около теб сега?

— Точно сега не. Иска ми се да имаше.

— След минута няма да е така. Силиконумите си набавят енергия чрез директно поемане на гама лъчи.

— Кой казва?

— Казва го един човек на име Вендел Ърт. Той е известен учен по извънземните светове. Той още казва, че именно за това служат ушите на силиконумите. — Вернадски сложи двата показалеца на слепоочието си и започна да го разтрива. — Това не е съвсем телепатия. Те засичат гама радиация на нива, които никакви инструменти на хората не могат да засекат.

— Добре, а сега какво? — попита Хокинс. Но той ставаше все по-замислен.

— Сега ще проверим това. Ърт казва, че на никой астероид няма достатъчно гама радиация, която да захранва с енергия силиконуми по-дълги от три до шест сантиметра. Няма достатъчно радиоактивност. А тук имаме един, който е дълъг тридесет сантиметра.

— Е…

— Така че трябва да идва от астероид, пълен с това нещо, червив с уран, натъпкан с гама лъчи. Астероид с достатъчно радиоактивност, че да е топъл при допир и извън обичайните модели на орбити, така че никой не е попадал на него. Само да си представим, че някое умно момче се приземи случайно на астероида и забележи топлината на скалите и започне да мисли. Този капитан на „Робърт ко“ не е невежа, събиращ скали. Той е умен.

— Продължавай.

— Да предположим, че той изкопае големи парчета за проба и попадне на гигантски силиконум. Сега той знае , че е направил най-невероятната находка в цялата история. И няма нужда от проби или анализи. Силиконумът може да го отведе до богати жилки.

— Защо би направил подобно нещо?

— Защото иска да опознае Вселената. Защото е прекарал може би хиляда години под скалите и едва сега е открил звездите. Може да чете мисли и може да се научи да говори. Той може да се споразумее. Слушай, капитанът веднага би се съгласил. Добивът на уран е под щатски монопол. На нелицензираните миньори не им се позволява дори да носят броячи. Това е идеална възможност за капитана.

— Може би си прав — каза Хокинс.

— Не може би, ами наистина съм прав. Трябваше да ги видиш как стояха около мен, докато разглеждах силикона, готови да ми се нахвърлят, ако кажа една подигравателна дума. Трябваше да ги видиш как ме избутаха навън само след две минути.

Хокинс прокара ръка по необръснатата си брадичка и сметна наум колко време ще му е нужно, за да се обръсне.

— Колко време можеш да ги задържиш на станцията си?

— Да ги задържа? Велики звезди, те заминаха!

— Какво? Тогава за какво, по дяволите, е целият този разговор? Защо си ги оставил да се измъкнат?

— Трима мъже — започна Вернадски търпеливо, — всеки един от които много по-едър от мен, всеки един въоръжен и обзалагам се, всеки един готов и да убие. Какво трябваше да направя?

— Добре, но сега какво ще правим?

— Ще излезем в Космоса и ще ги приберем. Съвсем просто е. Поправях полурефлекторите им и съм ги поправил по свой начин. Енергията им ще бъде напълно прекъсната след около десет хиляди мили. А и инсталирах уред за следене на дженерния тръбопровод.

Хокинс погледна с ококорени очи хилещото се лице на Вернадски.

— Свещен Толедо!

— И не намесвай никой друг в тази работа. Само ти, аз и полицейският кораб. Те няма да имат енергия, а ние ще имаме едно, две оръдия. Ще ни кажат къде се намира урановият астероид. Първо определяме местоположението му, след това се свързваме с Щаба на патрулната полиция. Ще им предадем трима контрабандисти на уран, гигантски силиконум, който никой никога не е виждал на Земята, и едно огромно, повтарям, едно огромно дебело парче уранова руда, което също никой никога не е виждал на Земята. Ти ще станеш лейтенант, а мен ще ме повишат и ще ме оставят на постоянна работа на Земята. Така ли е?