Айзък Азимов - Фондацията

— Преди да се разделите с мен, млади човече, ще се научите да свързвате психоисторията с всички проблеми като нещо напълно естествено, разбира се. — Селдън извади от торбичката на колана си малък калкулатор. Хората разправяха, че държал калкулатор и под възглавницата си, за да го използва, когато не му се спи. Сивата му лъскава повърхност беше леко захабена от употреба. Сръчните пръсти на Селдън, петносани от възрастта, заиграха по твърдата пластмаса. От сивото светнаха червени символи.

— Това представя ли състоянието на Империята понастоящем? — попита той и зачака.

— Всъщност — изрече накрая Гаал — не е пълно представяне.

— Да, не е пълно — отвърна Селдън. — Доволен съм, че не приемате сляпо думите ми. Но тук виждаме приближение, което ще послужи, за да докаже моето твърдение. Ще го приемете ли?

— При условие че по-късно ще проверя диференциацията на функцията — да. — Гаал се опитваше да избегне възможна клопка.

— Добре. Прибавете и известната вероятност от убийство на императора, бунт на вицекралете, непрекъснато повтарящите се сега икономически кризи, забавеното изследване на нови планети… — той продължи да изрежда. С всяко изброяване при докосването му се появяваха нови символи и се сливаха с новата функция, която набъбваше и се променяше. Гаал го прекъсна само веднъж.

— Не виждам основанията за това преобразуване. Селдън го повтори по-бавно.

— Но тук използвате забранена социална операция — възрази Гаал.

— Добре. Бързо схващате, но не достатъчно бързо. Не е забранена в тази връзка. Позволете ми да го направя чрез разширение.

Процедурата се оказа доста дълга и след това Гаал призна:

— Да, сега разбирам.

Накрая Селдън спря.

— Това е Трантор след пет века. Как ще го изтълкувате? А? — Той наклони глава встрани и зачака.

— Пълно разрушение — рече Гаал, като не вярваше на очите си. — Но… но това е невъзможно. Трантор никога не е бил…

Селдън бе обзет от напрегнатата възбуда на човек, на когото само тялото бе остаряло.

— Хайде, хайде. Видяхте какъв резултат получихме. Изразете го с думи. Забравете за миг символите.

— Като става все по-специализиран — поде Гаал, — Трантор става и по-уязвим, по-трудно ще може да се защитава. Освен това колкото повече прераства в административен център на Империята, в толкова по-привлекателна плячка се превръща. Наследяването на Империята ще бъде все по-несигурно, враждите между висшите родове — по-яростни и социалната отговорност ще изчезне.

— Достатъчно. И каква е вероятността в цифри за пълно разрушение до пет века?

— Не мога да кажа.

— Сигурно сте в състояние да извършите диференциация на полето?

Гаал почувства, че му оказват натиск. Не му предлагаха калкулатора. Държаха го на тридесетина сантиметра пред очите му. Зае се да изчислява ожесточено и почувства как челото му се овлажни от пот.

— Около осемдесет и пет процента? — подхвърли той.

— Не е зле — отвърна Селдън и издаде напред долната си устна, — но не е и много добре. Действителната стойност е деветдесет и два и половина процента.

— И затова ли ви наричат Гарвана Селдън? Не съм чел нищо подобно във вестниците.

— Разбира се, че не сте. Това не е за печата. Допускате ли, че Империята ще изложи на показ нестабилността си по такъв начин? Ето най-обикновена демонстрация по психоистория. Но аристокрацията е научила някои от нашите резултати.

— Това е лошо.

— Не чак толкова. Всичко е предвидено.

— Затова ли ме проучват?

— Да. Проучва се всичко, свързано с моя проект.

— Вие в опасност ли сте, сър?

— О, да. Съществува едно цяло и седем десети процента вероятност да бъда екзекутиран, но това няма да спре проекта. Взели сме го предвид. Е, както и да е. Предполагам, че утре ще дойдете при мен в университета?

— Ще дойда — отвърна Гаал.