Айзък Азимов - Фондацията

Гаал не изпълни обещанието си. На следващата сутрин го събуди приглушеното жужене на зумер. Той се обади и гласът на администратора, колкото е възможно по-приглушен, учтив и осъдителен, го уведоми, че е задържан по нареждане на Комисията за обществена сигурност.

Гаал скочи към вратата и установи, че тя не се отваря. Можеше само да се облече и да чака.

Дойдоха и го взеха, отведоха го другаде, но беше под арест. Напълно любезно му зададоха редица въпроси. Всичко беше съвсем учтиво. Обясни, че е провинциалист от Синакс; че е посещавал тези и тези учебни заведения; че на тази и тази дата е получил званието доктор на математическите науки. Подал е молба да работи в екипа на доктор Селдън и е бил приет. Многократно повтори същите подробности и те многократно го връщаха към участието му в проекта Селдън. Как е научил за него; какви ще бъдат задълженията му; какви тайни указания е получил; за какво става дума въобще?

Той отговори, че не знае. Не е получавал тайни указания. Той е учен и математик. Не се интересува от политика.

Накрая любезният инквизитор го попита:

— Кога ще загине Трантор?

— Не мога да кажа въз основа на собствените си знания — изрече неуверено Гаал.

— А можете ли да ни осведомите кога ще стане според мнението на някой друг?

— Как бих могъл да говоря от чуждо име? — Усети, че му става много горещо.

— Някой говорил ли ви е за такава гибел, определял ли е дата? — продължи инквизиторът. И докато младият мъж се колебаеше, продължи: — Вас са ви следили, докторе. Бяхме на космодрума, когато пристигнахте; в кулата за наблюдение, докато чакахте да стане време за срещата ви; и, разбира се, успяхме да подслушаме разговора ви с доктор Селдън.

— Тогава знаете какво е мнението му по въпроса — отвърна Гаал.

— Може би. Но искаме да го чуем от вас.

— Той смята, че Трантор ще загине след пет века.

— Доказа ви го… хм… по математичен път?

— Да, доказа го — рече Гаал предизвикателно.

— Предполагам, твърдите, че математическите доказателства са обосновани?

— Щом доктор Селдън го твърди, те са обосновани.

— Тогава ще се върнем.

— Почакайте. Аз имам право на адвокат. Настоявам за правата си като гражданин на Империята.

— Ще бъдат спазени.

И така стана.

Накрая при него влезе висок мъж, чието лице беше сякаш цялото във вертикални линии и толкова слабо, че човек можеше да се запита дали на него има място за усмивка.

Гаал вдигна поглед. Чувстваше се раздърпан и оклюмал. Толкова неща се бяха случили, а той се намираше на Трантор не повече от тридесет часа.

— Аз съм Лорс Аваким — представи се мъжът. — Доктор Селдън нареди да ви защитавам.

— Така ли? Тогава слушайте. Настоявам незабавно да се подаде жалба до императора. Задържан съм без причина. Напълно невинен съм. В каквото и да било. — Той замахна силно с ръце напред, надолу с дланите. — Трябва да уредите незабавно да се явя пред императора.

Аваким внимателно нареждаше съдържанието на една плоска папка върху пода. Ако Гаал имаше необходимото желание, можеше да разпознае юридическите формуляри „Силомет“ — тънки, метални, подобни на ленти, пригодени да се поставят в малките лични капсули. Би могъл също да различи един джобен касетофон.

Аваким не обърна внимание на избухването му и накрая вдигна очи.

— Разбира се, Комисията ще следи с шпионски лъч нашия разговор — рече той. — Това е противозаконно, но въпреки всичко те ще използват лъча.

Гаал изкърца със зъби.

— Но — Аваким спокойно се настани на един стол — касетофонът, който сложих на масата — по външен вид той е съвсем обикновен касетофон и изпълнява добре предназначението си, — има допълнителното свойство напълно да противодейства на шпионския лъч. Те няма да го разберат веднага.

— В такъв случай мога да говоря.

— Разбира се.

— Тогава искам да бъда изслушан от императора.

Аваким се усмихна студено и се оказа, че все пак върху лицето му има място за усмивка. Бузите му се набръчкаха и й направиха място.

— Вие сте от провинцията — поде той.

— Въпреки това съм гражданин на Империята. Не по-лощ от вас или от всеки член на тази Комисия за обществена сигурност.

— Несъмнено, несъмнено. Само че като провинциалист вие не разбирате какъв е всъщност животът на Трантор. Императорът не изслушва никого.

— На кого другиго мога да се жалвам от Комисията? Няма ли някаква процедура?

— Никаква. Практически няма към кого да се обърнете. Юридически можете да се оплачете на императора, но той няма да ви изслуша. Знаете, че днешният император не е от династията Ентън. Опасявам се, че Трантор е в ръцете на аристократичните родове, чиито членове съставят Комисията за обществена сигурност. Този развой е предсказан безпогрешно от психоисторията.