Айзък Азимов - Втората Фондация

— Не можех… не можех. Имах заповед. Работехме по Плана. Ако бях импровизирал, щях да проваля всичко. Планът предвижда само вероятности… знаете го… Също като Плана на Селдън. — Говореше с болезнено задъхване и почти неразбираемо. Главата му се въртеше от една на друга страна в неспокойна треска. — Работехме с отделни личности… не с групи… твърде слаби вероятности… загубихме. Освен това… ако ви бях поставил под контрол… друг щеше да изобрети устройството… няма смисъл… трябва да се контролира времето… по-изтънчено… плана на Първия Говорител… не знаем всички възможности… освен… нищо не стана, аа-а-а… — той заглъхна.

Даръл го разтърси грубо.

— Още не бива да заспивате. Колко като вас са тук?

— А? К’во казахте… о… не много… ще се изненадате… петдесет, няма нужда от повече.

— Всичките ли са на Терминус?

— Пет… шест в космоса… като Калия… трябва да спя.

Размърда се внезапно, сякаш полагаше отчаяно усилие, и изражението му се проясни. Беше последен опит за самооправдание, да направи поражението си по-умерено.

— Почти ви хванахме накрая. Щяхме да изключим отбраната ви и да ви заловим. Щяхме да разберем кой е главният. Но ми дадохте фалшива кутия за управление… през цялото време сте ме подозирали…

И накрая той заспа.

— От колко време го подозирате, Даръл? — попита с благоговение Турбор.

— Още откакто дойде тук — беше спокойният отговор. — Твърдеше, че идва от Клайзе. Но аз познавах Клайзе и знаех как се бяхме разделили. Той беше фанатик по отношение на Втората Фондация и аз го бях изоставил. Собствените ми намерения бяха разумни, тъй като мислех, че е най-добре и най-сигурно сам да развия схващанията си. Но не можех да ги споделя с Клайзе, а дори и да бях, той нямаше да ме изслуша. За него бях страхливец и предател, дори агент на Втората Фондация. Той не прощаваше и оттогава почти до деня на смъртта си нямаше никакви отношения с мен. После внезапно, през последните няколко седмици от живота си ми писа — като стар приятел — да приема неговия най-добър и най-обещаващ ученик като сътрудник и да започна отново старото разследване.

Не му подхождаше. Как би могъл да направи подобно нещо, без да е под външно влияние? Започнах да се питам дали единствената му действителна цел не е да ме накара да имам доверие на истински агент на Втората Фондация. Е, оказа се, че е така… — той въздъхна и за миг затвори очи.

— Какво ще правим с всички тях — поде Семик неуверено, — с тия хора от Втората Фондация?

— Не зная — отвърна тъжно Даръл. — Предполагам, че бихме могли да ги пратим в изгнание. На Зоранел, например. Възможно е да се откарат там и планетата да бъде наситена с устройства за смущения на съзнанието. Половете ще бъдат разделени или още по-добре стерилизирани и след петдесет години Втората Фондация ще се окаже забравен сън. А може би спокойната смърт ще бъде нещо по-милостиво за тях.

— Предполагате ли — обади се Турбор, — че ще успеем да придобием това тяхно сетиво? Или те се раждат с него, подобно на Мулето?

— Не зная. Мисля, че се развива чрез продължителна тренировка, тъй като има указания от енцефалографията, че потенциалните заложби са латентни в човешкия мозък. Но за какво ви е това сетиво? На тях не им помогна.

Той се намръщи. Макар да не каза нищо повече, мислите в главата му крещяха…

Беше прекалено лесно — твърде лесно. Също като злите герои в роман, тези непобедими същества се бяха сгромолясали и това не му харесваше.

Галактико! Кога може човек да е сигурен, че не е марионетка? Как може да разбере, че не е кукла на конци?

Аркадия скоро се връщаше у дома и мислите му потръпнаха заради онова, пред което би могъл да бъде изправен накрая.

Тя си беше вкъщи от една седмица, после седмиците станаха две, а той все още не успяваше да се освободи от здравата хватка на тези мисли. И как би могъл? Чрез някаква странна алхимия по време на отсъствието си Аркадия от дете се бе превърнала в млада жена. Тя беше връзката му с живота, с един горчивосладостен брак, който едва бе надживял медения месец.

Най-сетне една вечер той я попита, колкото можа по-безразлично:

— Аркадия, какво те накара да решиш, че и двете фондации са на Терминус?

Бяха ходили на театър; на най-добрите места с лични триизмерни бинокли за всеки; тя имаше нова рокля за случая и беше щастлива.

Аркадия се вгледа за миг в него и после подхвърли:

— О, не зная, татко. Просто ми хрумна.

Леден пласт обгърна сърцето на доктор Даръл.