Айзък Азимов - Втората Фондация

Антор го огледа внимателно и вдигна рамене.

— Като го гледам, не ставам по-умен. Даръл, какво не трябва да докосвам? Нали разбирате, не бих искал случайно да изключа защитата на къщата.

— Няма — отвърна Даръл с безразличие. — Съответният бутон е блокиран.

Той побутна един двупозиционен ключ, който не помръдна.

— А какво е това копче?

— Променя скоростта на изменение на шаблона. А това тук засилва интензитета. Него имах предвид.

— Мога ли… — попита Антор с пръст върху скалата за интензитета. Другите се струпаха до него.

— Защо не? — вдигна рамене Даръл. — Нас няма да ни засегне.

Бавно, почти с потръпваме Антор завъртя копчето, най-напред в една посока, после в обратната. Турбор скърцаше зъби, а Мун бързо примигваше. Сякаш се мъчеха да изострят недостатъчния си сетивен апарат, за да уловят импулса, който не можеше да ги засегне.

Накрая Антор повдигна рамене и хвърли кутията за управление в скута на Даръл.

— Е, предполагам, че можем да вярваме на думите ви. Но е наистина трудно да си въобразиш, че нещо се е случило, когато завъртях копчето.

— Естествено, Пелеас Антор — съгласи се Даръл с пестелива усмивка. — Това, което ви дадох, е макет. Виждате ли, имам друго. — Той разгърна сакото си и хвана увисналата на колана му кутия за управление, чието копие Антор бе разгледал. — Ето — и Даръл с един жест завъртя копчето за интензитет на максимум.

С нечовешки крясък Пелеас Антор се свлече на пода. Завъргаля се в агония, а побелелите му сгърчени пръсти хващаха и скубеха безпомощно косата му.

Мун забързано вдигна крак, за да избегне допира до гърчещото се тяло, а очите му бяха два дълбоки кладенеца на ужас. Семик и Турбор бяха сякаш гипсови отливки — вцепенени и пребледнели.

Даръл мрачно завъртя обратно копчето. Антор потръпна леко веднъж или два пъти и остана да лежи неподвижно. Беше жив, дишането раздираше тялото му.

— Сложете го на канапето — каза Даръл, като хвана главата на младия мъж. — Помогнете ми.

Турбор посегна към краката. Сякаш вдигаха чувал с брашно. После, след няколко минути дишането се успокои и клепачите на Антор потръпнаха и се отвориха. Лицето му беше ужасяващо жълто, косата и тялото му бяха просмукани от пот, а когато заговори, гласът му бе прегракнал и неузнаваем.

— Недейте — измърмори той, — недейте! Не го правете отново! Не знаете… Не знаете… О-о-о-х! — завърши той с продължителен треперещ стон.

— Няма да го включвам отново — рече Даръл, — ако ни кажете истината. Вие сте член на Втората Фондация, нали?

— Дайте ми малко вода — помоли Антор.

— Донеси му, Турбор — нареди Даръл, — и бутилката уиски.

Той повтори въпроса, след като наля на Антор малко уиски и две чаши вода. Нещо сякаш се отпусна у младия мъж…

— Да — отвърна той уморено. — Аз съм член на Втората Фондация.

— Която се намира — продължи Даръл — тук, на Терминус?

— Да, да. Прав сте във всички подробности, доктор Даръл.

— Добре! А сега обяснете какво ставаше през изтеклата половин година. Разкажете ни!

— Бих искал да поспя — прошепна Антор.

— По-късно! Сега говорете!

Треперлива въздишка. После думи… тихи и забързани. Другите се наведоха над него, за да ги доловят.

— Положението ставаше опасно. Знаехме, че Терминус и неговите физици започват да проявяват интерес към моделите на мозъчните вълни и че е назряло времето да се създаде нещо като устройство за смущения на съзнанието. Нарастваше и враждебността към Втората Фондация. Налагаше се да я спрем, без да провалим Селдъновия план. Ние… опитахме се да вземем под контрол движението. Да се присъединим към него. Това щеше да отклони от нас подозренията и усилията. Погрижихме се Калгън да обяви война като още нещо за отвличане на вниманието. Затова изпратих Мун на Калгън. Предполагаемата любовница на Стетин беше една от нас. Взехме мерки Мун да направи необходимите стъпки…

— Значи Калия е… — викна Мун, но Даръл му махна с ръка да мълчи.

Антор продължи, без да усети прекъсването.

— Следваше Аркадия. Не бяхме разчитали на нея — не всичко може да се предвиди, — затова Калия я подтикна да отиде на Трантор, за да предотвратим намесата. Това е всичко. Ако не броим нашата загуба.

— Опитахте се да ме отпратите на Трантор, нали? — попита Даръл.

Антор кимна.

— Трябваше да ви отстраня. Нарастващото тържествуваме в съзнанието ви беше достатъчно ясно. Разрешавахте проблема с устройството за смущения на съзнанието.

— Защо не ме поставихте под контрол?