Айзък Азимов - Втората Фондация

Но какво е другият край? Галактиката с плоска, с формата на леща. Ако направим сечение в плоскостта й, ще получим кръг, а кръгът няма край — както го е разбрала Аркадия. Ние — ние, Първата Фондация, се намираме на Терминус на ръба на този кръг. По дефиниция сме в края на Галактиката. А сега проследете ръба и намерете другия край. Колкото и да издирвате, няма да намерите друг край. Само ще се върнете в началната точка… И там ще откриете Втората Фондация.

— Там? — повтори Антор. — Нима искате да кажете тук?

— Да, точно така, тук! — викна енергично Даръл. — Та къде другаде би могла да се намира? Сам вие твърдите, че ако хората на Втората Фондация са пазители на Селдъновия план, не е вероятно те да се намират в така наречения друг край на Галактиката, където щяха да са така изолирани, колкото е мислимо въобще. Смятате, че разстояние от петдесет парсека е по-разумно. А къде ще се намират в най-голяма сигурност? Кой би ги търсил тук? Това е старият принцип, че най-очебийното място е най-малко подозрително.

Защо бедният Еблинг Майс е бил толкова изненадан и обезкуражен, когато е открил местоположението на Втората Фондация? Той я е търсил отчаяно, за да я предупреди за идването на Мулето, само за да открие, че Мулето с един замах вече е завладял и двете фондации. И защо Мулето се е провалил в издирването? Защо? Когато търсиш непобедима заплаха, едва ли ще се оглеждаш за враговете, които току-що си победил. Затова майсторите на съзнанието съвсем спокойно са успели да съставят плановете си за спирането на Мулето и да го обуздаят.

Влудяващо просто е. Защото ето ни нас, с нашите заговори и интриги, мислим, че пазим тайната си, докато през цялото време се намираме в самия център на крепостта на нашите врагове. Комично е.

Скептицизмът не се изличи от лицето на Антор.

— Действително ли вярвате в тази теория, доктор Даръл?

— Напълно съм убеден.

— Тогава всеки от съседите ни, всеки човек, когото отминем на улицата, би могъл да е член на Втората Фондация, а съзнанието му да наблюдава нашето и да опипва пулса на мислите ни.

— Точно така.

— И са ни позволили през цялото време да продължаваме, без да ни безпокоят?

— Без да ни безпокоят ли? Кой ви го е казал? Самият вие доказахте, че Мун е бил обработен. Какво ви кара да мислите, че по начало сме го изпратили на Калгън по наша собствена воля — или че Аркадия ни е подслушала и го е последвала по собствено желание? Ха! Вероятно непрекъснато са се намесвали в работите ни. И всъщност, защо да правят нещо повече от онова, което са сторили? Много по-изгодно е за тях да ни заблуждават, отколкото да ни спират!

Антор потъна в размисъл и се отърси с израз на недоволство.

— В такъв случай това не ми харесва. Вашето устройство за смущения на съзнанието не струва и пет пари. Не можем да останем завинаги в тази къща, а веднага щом излезем, ако е така, както мислим, ще бъдем погубени. Освен ако сте в състояние да направите малка машинка за всеки човек в Галактиката…

— Да, но не сме напълно безпомощни, Антор. Хората от Втората Фондация притежават специално сетиво, от което ние сме лишени. Например, съществува ли някакво нападателно оръжие, което да е ефикасно срещу човек с нормално зрение, но безполезно срещу слепец?

— Разбира се — бързо откликна Мун. — Светлина в очите.

— Точно така — потвърди Даръл. — Силна заслепяваща светлина.

— Е, и какво от това? — попита Турбор.

— Но аналогията е ясна. Аз притежавам устройство за смущение на съзнанието. То създава изкуствен електромагнитен спектър, който за мозъка на човек от Втората Фондация ще бъде като светлинен лъч за нас. Но устройството за смущения на съзнанието е калейдоскопично. То се измества бързо и непрекъснато, по-бързо, отколкото може да следи приемащият мозък. Тогава да допуснем, че е мигаща светлина; такава, че да ви причини главоболие, ако продължава достатъчно дълго. Нека да засилим тази светлина или електромагнитно поле, докато стане заслепяваща — и ще се превърне в болка, непоносима болка. Но само за онези със съответното сетиво — не и за лишените от него.

— Наистина ли? — попита Антор с нарастващ ентусиазъм. — Изпробвали ли сте го?

— Върху кого? Естествено, че не съм. Но ще действа.

— Добре де, къде е контролното табло за полето, което обкръжава тази къща? Бих искал да го видя.

— Тук — Даръл бръкна в джоба на сакото си. Беше малък предмет, едва издуваше джоба му. Подхвърлн на Антор черния цилиндър, целия в копчета.