Айзък Азимов - Острието на Фондацията

От яд Тривайз заекна:

— Аз пред-представям един важен избирателен район, кмете Бранно…

— Несъмнено, избирателите ви ще бъдат разочаровани от вас.

— На какви доказателства сте изградили това нелепо обвинение?

— Ще се разбере, като му дойде времето, но бъдете сигурен, че имаме всичко, от което се нуждаем. Вие сте изключително недискретен младеж и би трябвало да проумеете, че човек може да ви бъде приятел и въпреки това да не желае да ви подкрепи в измяната.

Тривайз мигом се обърна към сините очи на Компор. Те отвърнаха на погледа му с каменно изражение.

Кмет Бранно спокойно каза:

— Призовавам всички да свидетелстват, че когато направих последното си изявление, съветник Тривайз се обърна към съветник Компор. Сега, съветник, ще напуснете ли или ще ни принудите да вземем участие в недостойния акт на арестуване вътре в залата на Съвета?

Голан Тривайз се обърна, изкачи пак стъпалата и на вратата двама униформени и добре въоръжени мъже застанаха от двете му страни.

А Харла Бранно погледна безстрастно след него и полуотворените й устни прошепнаха: „Глупак!“

Лионо Кодел беше директор на Сигурността през цялото управление на кмет Бранно. Обичаше да казва, че работата му не е много измерителна, но дали лъжеше, или не, разбира се, никой не знаеше. Не приличаше на лъжец, ала това все още не означаваше нищо. Изглеждаше благ и приятелски настроен и беше напълно възможно това да е полезно за службата му. Ръстът му бе по-скоро под средния, теглото — по-скоро над средното, имаше рунтави мустаци (съвършено необичайно за гражданин на Терминус), които сега бяха повече бели, отколкото сиви, ясни кафяви очи и отличителна цветна лентичка на външния гръден джоб на отпуснатия си работен комбинезон. Той каза:

— Седнете, Тривайз. Нека, ако можем, да го караме по приятелски.

— Приятелски? С един изменник? — Тривайз пъхна и двата си палеца в своя пояс и остана прав.

— С един човек, обвинен в измяна. Още не сме стигнали дотам обвинението, та макар и от самия кмет, да е равностойно на осъждане. Вярвам, че никога няма да го допуснем. Работата ми е, ако мога, да докажа невинността ви. По-лесно ще ми е да го направя сега, докато не е нанесена никаква вреда — с изключение, може би, на вашата гордост — отколкото да бъда принуден да предам — всичко на публичен съд. Надявам се, че в това отношение и вие сте съгласен с мен.

Тривайз не омекна.

— Хайде да не се мъчим да се благоразполагаме. Работата ви е да се държите с мен така, сякаш наистина съм изменник. Аз обаче не съм и отхвърлям необходимостта да го демонстрирам за ваше удоволствие. Защо вие не се опитате да докажете своята лоялност за мое удоволствие?

— По принцип и това е възможно. Тъжният факт обаче е, че на моя страна аз имам властта, а вие я нямате. Поради това привилегията да се задават въпроси се пада на мен, а не на вас. Между другото, ако върху мен падне някакво подозрение за нелоялност или измяна, предполагам, че ще бъда заменен и след туй разпитван от някой друг, който, искрено се надявам, ще се отнася с мен не по-зле, отколкото аз възнамерявам да се отнасям с вас.

— И как възнамерявате да се отнасяте с мен?

— Като с приятел и равен, ако и вие се отнасяте така с мен.

— Дали ще трябва да ви поръчам едно питие? — ядно попита Тривайз.

— Може би по-късно, а засега ще ви помоля да седнете. Моля ви като приятел.

Тривайз се поколеба, после седна. Изведнъж по-нататъшното незачитане му се стори безсмислено.

— И какво следва сега? — попита той.

— Сега… Мога ли да ви помоля да отговаряте на въпросите ми правдиво, изчерпателно и без да се измъквате?

— Ами ако не можете? Каква заплаха се крие зад думите ви? Психична проба?

— Вярвам, че не.

— И аз вярвам. Не и на съветник. В мен няма да откриете никаква измяна и когато по този начин се оправдая, ще имам вашата глава, а може би и тази на кмета. Изглежда си заслужава да ви накарам да опитате с психическа проба?

Кодел се намръщи и леко поклати глава.

— О, не, не. Прекалено голяма е опасността от умствени увреждания. Понякога оздравяването е бавно и не си струва риска. Определено. Разбирате ли, в случаи, когато пробата се използва в състояние на гняв…

— Това заплаха ли е, Кодел?

— Съобщаване на факт, Тривайз. Не ме разбирайте неправилно. Ако трябва да използвам пробата, ще го направя и даже да сте невинен, няма да можете да се измъкнете.

— Какво искате да знаете?

Кодел натисна един разположен на бюрото ключ.