Айзък Азимов - Фантастично пътешествие (Мисия в тялото на човека)

— Може би движението е просто ефект от бързо ускоряващата се деминиатюризация. Ако не ги измъкнете веднага, ще бъдат изложени на опасност от страна на белите клетки.

— Какво е движението? — извика Картър. — Накъде се насочват?

— По очния нерв, сър.

Картър се обърна със свиреп израз към Рейд.

— Накъде води? Какво означава това?

Лицето на Рейд светна.

— Това означава авариен изход, за който не бях помислял. Насочват се към окото и ще излязат през сълзния канал. Може би ще успеят. Може просто да излязат заедно с него, повреждайки най-много едното око. Някой да намери микроскопско предметно стъкло. Картър, да вървим долу.

Очният нерв представляваше сноп от влакна, всяко от които приличаше на наниз от кренвирши.

Дювал спря за да постави ръка върху прехода между два „кренвирша“.

— Клетка на Ранвие — възкликна той. — Мога да я докосна.

— По-добре не я докосвайте — изпъшка Грант, — а продължавайте да плувате.

Бялата клетка трябваше да се промъква през тясната мрежа и го правеше по-трудно от плувците. Бяха излезли в интерстициалната течност и се промушваха между близко разположените нервни влакна.

Грант погледна нетърпеливо, за да се увери, че бялата клетка все още ги преследва. Онази, с „Протей“ в нея. Не можеше повече да различи „Протей“. Ако се намираше в най-близката клетка, той беше потънал толкова дълбоко във веществото й, че повече не беше видим. Ако бялата клетка зад него не беше онази бяла клетка, Бенеш щеше да бъде убит въпреки всичко.

Нервите проблясваха когато лъчите от фенерчетата върху шлемовете им ги осветяваха, а искрите се движеха назад в бързи редици.

— Светлинни импулси — промърмори Дювал. — Очите на Бенеш не са напълно затворени.

— Всичко определено става по-малко — заяви Оуънс. — Забелязвате ли го?

— Аз го забелязах — кимна Грант.

Бялата клетка беше половината от онова чудовище, което беше само преди момент.

— Имаме само няколко секунди — каза Дювал.

— Не мога повече — простена Кора.

Грант се насочи към нея.

— Сигурен съм, че можете. Вече сме в окото. Намираме се на една сълза от безопасността.

Обхвана кръста й с ръка и я забута напред, след това взе лазера и захранването му от нея.

— Оттук — каза Дювал — и ще бъдем в сълзния канал.

Бяха вече достатъчно големи за да запълнят почти цялото пространство, през което плуваха. С нарастването им скоростта им се увеличаваше, а бялата клетка ставаше все по-малко страшна.

Дювал ритна мембранната стена, до която беше достигнал пръв и посочи образувания отвор:

— Минавайте. Мис Питърсън, вие сте първа.

Грант я избута от другата страна и я последва. След това Оуънс и накрая Дювал.

— Навън сме — каза Дювал със сдържано вълнение. — Навън от тялото.

— Почакайте — каза Грант. — Искам онази бяла клетка също да ни последва. Иначе…

Изчака за малко, след това викна радостно:

— Ето я. О, небеса, тя е същата.

Бялата клетка с мъка се процеди през отвора, който направи ботушът на Дювал. „Протей“ или по-точно смачканите му отломки ясно се виждаха през веществото й. Корабът се беше увеличил почти до половината от размерите на бялата клетка и горкото чудовище внезапно беше получило остър пристъп на стомашно разстройство.

Все пак продължаваше енергично да напредва. След като веднъж беше започнала да следва някакво въздействие, не можеше да направи нищо друго.

Тримата мъже и жената се изкачваха нагоре в извор от издигаща се течност. Влачейки се едва-едва, бялата клетка ги следваше.

Гладката извита стена от едната им страна беше прозрачна. Не както капилярните стени, а напълно прозрачна. Нямаше и следа от клетъчни мембрани или ядра.

— Това е роговицата — поясни Дювал. — Другата стена е долния клепач. Трябва да се отдалечим достатъчно за да се деминиатюризираме напълно без да нараним Бенеш, а имаме броени секунди.

Над тях на много футове по все още микроскопичната им скала се виждаше хоризонтален процеп.

— Оттам — посочи Дювал.

— Корабът се намира на повърхността на окото — разнесе се триумфален вик.

— Добре — каза Рейд. — Дясното око.

Един от техниците се наведе близо до затвореното око на Бенеш с предметното стъкло в ръка. Над него беше поставена лупа. С помощта на пинцета техникът бавно захвана долния клепач и го изтегли надолу.

— Там е — заяви той с тих глас. — Вижда се като частица прах.

Умело постави стъклото до окото и от него се процеди една сълза заедно с прашинката в нея.