Даниел Апостолов: Спящата Катерица

Както си плуваха, при десния борд се чу изпляскване. И двамата завъртяха глави натам. Малък зеленокос дух с бледозелена кожа се беше заловил за борда и им се усмихваше. Над водата се виждаше единствено главата му.

Привет. — избърбори той. — Радвам се, че сте посетили прекрасното езеро Ахай и съм сигурен, че ще останете доволни. То е пълно с подводни изненади за туристите, защото знае, колко обичат те изненадите.

Сякаш за да потвърди думите му, лодката заседна в една такава подводна изненада. Двата водни коня се заиграха с малките рибки из лабиринта на рифа и лодката не помръдна напред.

Е, добре, изненадани сме, а сега може ли да продължим нататък? — каза Аскър.

Но никой не го чу, защото водният дух беше отишъл да разпрегне конете. Остана само прозрачната хладна вода, над която слънцето сипеше искри, а водните кончета се гонеха с ниско жужене. Тай като всичко това беше романтично, но в общи линии безинтересно, Аскър насочи вниманието си към момичето, което беше започнало да го прегръща. Скоро и двамата не забелязваха, колко е прекрасна местността и всъщност те самите не можеха да бъдат забелязани от наблюдател, намиращ се зад борда. На десетина метра от лодката един малък воден дух със зелена коса и бледозелена кожа потри бледозелените си мокри ръце и се гмурна с доволна усмивка, изписана на зелените като водорасли устни. Доволството в зелените му очи говореше за добре свършена зелена работа. Там долу, където от дълбините струи мрак, го очакваха два зелени сома с отпуснати хамути и той ги подкара към мастилено зелените очертания на града под тях.

Седяха и чакаха някой да дойде и, ако не друго, то поне да им даде весла, та да отидат до най-близкото заведение, където ще ги нахранят. Току-що бяха станали свидетели на един прекрасен залез и духовният им глад беше напълно заситен. Аскър се бе изправил и размахваше някаква бяла част от облеклото си.

Пикирайки безшумно от небето, сякаш изпадна от някакъв негов процеп, се появи тъмночервено летящо килимче. Остана увиснало на нивото на очите на една ръка разстояние.

Аскър изглеждаше изненадан, но за разлика от Криси в погледа му се четеше нещо като разбиране. Той се протегна и погали мекия плат.

Сигурно влиза в обслужването. — изкоментира Криси зад него.

Съмнявам се. — отговори Аскър и придърпа малко килима. Опитаха се предпазливо да го възкачат и през цялото време то остана като вкопано в пространството. Изведнъж размахът на крилете му загуби всякакъв смисъл.

Устроиха се удобно и килимчето се понесе над вълничките безшумна като сова. Вечерният здрач ги окъпа в синева, няколко звезди примигнаха и изгряха над тях, а светлинките по брега блещукаха примамливо. Аскър не беше сигурен, дали не е било само илюзия, но му се стори, че чува ресните по ръба да шумят от удоволствие.

Криси го прегърна през врата и сложи глава на рамото му. Насрещният вятър развяваше косите им.

Езерото вече беше останало далеч зад гърбовете им и под тях, в настъпващия мрак се виеше бялата ивица на пътя за Стор Лиа-Дел. Самият град също се виждаше от такава височина, точно на хоризонта, като миниатюрна гирлянда от светлинки, потрепващи в неспокойния вечерен въздух. Полето на килимчето обгръщаше пътниците в мека топлина и те се усмихнаха на вълнуващото небе, на опиянението от скоростта и един на друг.

Появиха се над огромния град като странна двугърба птица и нито един поглед не се извърна към тях. Килимчето полетя известно време между кулите и камбанариите и накрая, съвсем изненадващо, ги стовари пред големия хотел Стор Лиа-Дел Палас, където се оказа, че имат резервации и заплатена сметка в ресторанта, с която бяха в състояние да платят няколко малки купона.

Килимчето изпърха и се паркира при луксозните летящи килими, слонете и пегасите на платения паркинг до хотела, където също всичко беше уредено.

Аскър въздъхна примирено и влезе с бодра крачка във фоайето, където трима души дойдоха веднага да го обслужат.

Заведоха ги до стаята им, изумително помещение с меки килими и пухени юргани, място, предназначено само и единствено, за да си щастлив. Точно така, имаше нещо гнило в цялата работа, Аскър го чувстваше много добре.

Проблемите, както се очакваше, започнаха на следващото мъдро утро. Заедно с първите лъчи на зората, в стаята на Аскър и Криси се появи някакъв мъж, облечен в комбинезон. В ръката си носеше оръфано по ъглите куфарче. Без изобщо да обръща внимание, че Аскър и Криси го гледат сънено и без разбиране, той избута от един от столовете дрехите на Аскър и ги остави на купчина на пода. Смъкна няколко книги от масата и се настани като у дома. Разтвори куфарчето си и измъкна оттам няколко чепати пръчки, жезъл, два пръстена, които постави на безименните си пръсти, сребърни куршуми и някои още по-непонятни работи. Без да се бави излишно, с точни и уверени движения на ръцете и пръстите, мъжът започна да прави някакви магии, от които пространството потрепваше и пращеше като късаща се паяжина.