Барбара Алистър - Удобно решение

— Можеше всичко да бъде мое — каза тя. — Мое. — Закашля се и в крайчеца на устните й се появи кръв. — Ако не беше попречил на плана ми, щях да притежавам всичко.

— Всичко ли? Нали искаше само десет хиляди лири? — остана шокиран Ричард.

— Това беше преди. Преди пожара — каза тя много тихо, гласът й отслабваше. — Всички вие щяхте да сте мъртви.

Тя се закашля отново и лицето й се сгърчи от болка.

— Саймън? — прошепна.

Смит извърна глава да погледне към полегналия мъж и поклати глава. За миг очите й се разшириха, след това главата й се килна настрани.

Щом Ричард коленичи пред Джулия, Луси се втурна навън, за да разбере какво е станало с Дейвид. Ужасена от случилото се току-що, на нея й се прииска да може да заличи спомена за целия този ден. Откри момчето да се крие зад едно дърво. Надничаше оттам и като я видя, се запъти към нея. Очите му вече нямаха онзи невинен и щастлив детски израз.

— Тя не ме обича — каза той тихо.

— Тя искаше да бъдеш с нея — напомни му Луси, вземайки го в прегръдките си и притискайки го силно към себе си.

— За да накара татко да й даде пари. Била е жива и не ми се е обадила. А сега я интересуваха само парите.

Той зарови лице в гърдите на Луси и заплака.

В това време Ричард излезе от обора да ги търси. Сърцето му трепна от радост, като ги видя заедно прегърнати. Дейвид вдигна глава и се втурна към него.

— Татко, защо тя постъпи така с мен?

Въпросът като че увисна между тях. Оставяйки Смит и Джоунс да превозят телата на Джулия и Саймън до най-близкия съд, останалите поправиха каруцата и потеглиха за Лондон. Дейвид се облегна на Луси и спа почти през целия път. Останалите пропътуваха разстоянието в мълчание.

Веднага щом пристигнаха, Луси и Ричард поведоха Дейвид към учебната зала, оставяйки Едуард да разкаже всичко на господин Мередит. След като се нахрани, детето веднага си легна.

— Ще остана при теб, докато заспиш — обеща баща му. — И ще оставя една свещ, запалена в случай, че се събудиш. Ако ти потрябва нещо, повикай Мери.

Луси му пожела лека нощ и излезе.

— Какво беше настроението на Карълайн и Робърт днес, Мери? — попита тя слугинята.

— Доста неспокойни, но иначе както обикновено, госпожо — отговори момичето.

Луси й кимна.

— Кажи им, че ще дойда да ги видя утре сутринта — каза, усещайки, че копнее да усети малките им ръчички около раменете си.

И тя се отправи към покоите си, силно накуцвайки.

Остави се изцяло в ръцете на Бети и слугинята свали дрехите й, после нареди да й приготвят ваната. Топлата вода отпусна мускулите й и поуспокои нервите й. Когато Бети я попита какво е станало, Луси само поклати глава. След като излезе от ваната, отказа всякаква храна и си легна в леглото с мисълта, че би искала да заличи изминалия ден от спомените си. Вместо това си припомни съвсем точно думите, с които Джулия дразнеше Ричард. Погледна към халката си и я свали. После я взе в шепа и сви ръката си в юмрук. Подържа я за миг, но после се протегна и я остави на масичката до леглото. Не тази вечер, може би утре, помисли си тя. Утре ще поговорят за проблемите си.

Доста по-късно, когато тя вече спеше, вратата на стаята й се отвори. Стараейки се да не предизвика излишен шум, в леглото до нея се настани Ричард. В просъница тя се плъзна към него, както правеше обикновено. После изведнъж разтвори широко очи.

— Какво правиш тук? — попита тя, дръпвайки завивките като преграда между тях и придвижвайки се към края на леглото.

— Да не очакваш, че ще спя сам след всичко случило се днес? — попита той, посягайки да запали свещта на масичката от своята страна на леглото.

Тъкмо се извръщаше към нея, когато на светлината на свещта съзря халката й върху масичката до нея. За миг като че се вцепени, после се пресегна и взе халката в шепата си.

— Защо си я свалила? — попита той с усилие. Ако е решила да го напусне… Той не посмя да довърши мисълта си. Но усети тръпки да го полазват.

— Не мога да я нося повече — обясни тя с треперещ глас.

— Защо?

— Ричард, бракът ни не е законен. Нали я чу днес как те нарича двуженец? И брат ми я чу.

— Сега имам само една жена.

— Ричард!

Той обгърна с ръка раменете й. Тя като че замръзна и той се отдръпна.

— Луси, чуй ме — примоли се той.

Тя намести възглавниците си и се облегна, внимавайки да не го докосва. Той въздъхна и също се облегна, без да я докосва.

— За мен Джулия умря преди повече от година. Тази жена с белезите по лицето, която умря днес, не беше майката на децата ми. Аз изобщо не я познавам.