Виктория Александър: Вярвай

— Твоя… — Галахад се втренчи в нея, после погледът му обходи местността. — Изглежда ми същото.

— Повярвай ми, не е.

— А сега, ако нямате повече нужда от мен… — Мерлин започна да избледнява.

— Не. — Галахад пристъпи към него. — Не разбирам.

Мерлин спря да изчезва, но все още беше някак прозрачен. На Теса отново й се повдигна от гледката.

— Мисля, че заслужаваш обяснение. Нека помисля. Всичко е много езотерично и философско. Разбираш ли, момчето ми… — Мерлин спря. — Важна е не цената, а самото търсене. Всеки човек търси Граал по свой начин. И всеки, който наистина вярва, ще открие своя Граал.

Галахад поклати смутено глава.

— Не схващам — каза Теса. Мерлин въздъхна тъжно.

— Ти осъществи твоето търсене по благороден и честен начин. Успя въпреки всички препятствия. Удържа думата си въпреки желанията на сърцето си. Това, което получи в награда, всъщност е Граал. — Мерлин се усмихна. — Сега е достатъчно просто да кажем, че задълженията ти към краля, родината ти и всичко, останало в миналото, са изпълнени. Животът ти сега ти принадлежи. Помисли, Галахад, ти всъщност видя ли Граал?

— Не, но…

— Вие търсихте мечтата на Артур, мечтата на баща ти, твоята мечта. И докато ти беше пазител на Граал, това само по себе си не може да се обясни. — Той обърна поглед към нея. — Теса. Какво беше последното нещо, което ти казах?

— Каза ми: „Той трябва да направи точно това. Това е смисълът на целия този живот“

— И този живот е свършил. Съдбата е била осъществена. — Мерлин вдигна ръце в жест, който не изглеждаше по-малко вълшебен заради модерния костюм. — Това сега е неговата съдба.

— Милорд, аз все още…

— Не се тревожи за това, Големи човече. — Мерлин се усмихна. — Скоро ще разбереш. В момента, в който осъзнаеш, че търсенето ти свърши чак сега.

— Но ние разгадахме гатанката — каза замислено Теса.

— Така ли? — Очите на Мерлин блестяха в здрача. — Намерихте ли това, което търси всеки човек?

— Разбира се. Намерихме Граал.

— Да, но ако Граал представлява различно нещо за различните хора…

— Тогава това, което търси всеки човек, не е едно и също. — Галахад сякаш започна да разбира.

— Все още нищо не схващам — въздъхна Теса.

— Той обаче — да. Неговият Граал… — Вълшебникът изчезна, останаха само думите му. — Си ти.

Очите на Теса се разшириха и тя погледна към Галахад. Виждаше истината в тях, но искаше — не! — трябваше да я чуе.

— Така ли е?

— Винаги, Теса Сейнт Джеймс.

Тя поклати глава.

— Няма да ти е лесно. Животът през двайсети век е толкова различен.

— Това е още едно предизвикателство от нашето търсене. — Галахад хвана ръцете й, вдигна ги към устните си и целуна първо едната, после другата. — Заедно.

— Заедно — прошепна тя.

Устните му докоснаха нейните и тя знаеше, че разполагат с всичкото време на света… а дори и цял един живот нямаше да е достатъчен.

И тя се учудваше, че е възможно да не е вярвала в рицари, митове и вълшебства, и най-вече… в любовта.

— Ти мамеше.

— Маменето е относително нещо, Мерлин. — Вивиан го изгледа високомерно. — И при това самата дума е отвратителна. Не бих казала, че ми харесва как я използваш. Освен това… — В ръката й се появи пиличка и тя започна да пили ноктите си. — Не съм мамила.

— О? — Мерлин повдигна вежди. — Ти как би го нарекла?

— Творческо манипулиране.

— Творческо манипулиране? — Той изсумтя. — Определено беше такова. Изпрати им дракон…

— Само илюзия. — Тя вдигна ръка и я разгледа внимателно.

— Опита се да сключиш сделка с Теса.

— И как се разочаровах само. — Вивиан въздъхна. — Кой да знае, че е толкова благородна?

— И се съюзи с Мордред.

— Едва ли бих го нарекла съюз. — Тя сви рамене. — Просто му дадох малко незначителна информация. — Насочи пиличката към него. — Но това, така или иначе, не му донесе нищо добро.

— Вярно…

— Наистина не разбирам защо толкова се цупиш. — Пиличката от ръката й изчезна и Вивиан се изправи. — Успяха в търсенето си, никой не пострада особено и те си живеят щастливо. Ти спечели малкия ни облог. — Тя огледа жилището на Мерлин и потрепери. — Аз… от друга страна… съм обречена да живея в Средновековието.

Мерлин я наблюдаваше внимателно.

— Ти не игра честно.

Тя кръстоса ръце на гърдите си и го изгледа предизвикателно.

— Голяма работа.

— Заслужаваш си това, което ще получиш.

— Много вероятно.

Без предупреждение светът около нея изчезна, заменен от много по-съвременна обстановка. Лицето й се озари.