Тодор Арнаудов - Ада

— Кога си играехте да създадете тази машина?

— Беше много отдавна…

— Дали тази работи?

— Не знам. — обади се Ричи, който досега ги слушаше с интерес. — Нямам спомен някой да се е докосвал до пианото, за да провери.

— Ние ще проверим. Виж! — Емил посочи редица широки ролки с перфолента, облегнати на стената до пианото. Взе първата и прочете: „Изпитателен запис“. — Пробна перфолента!

— Да я пуснем.

На Ана и Емил не им беше трудно да разберат как да поставят ролката на осите, да дръпнат обтегачите, да навият пружините и да включат машината.

Клавишите се раздвижиха и се разнесе тонова стълбица; звуците започнаха от най-ниските и стигнаха до най-високите. После засвириха интервали, обхождащи целия тонален обхват с различна скорост; следваха ги мелодични благозвучия; след тях хармонични; после поредици от акорди; след това акорди, следвани от мелодично изсвирени откъси.

Всички изслушаха изпълнението със затаен дъх, до последната нота.

— Машината работи! — възкликна Емил.

Барманът пак беше намокрил чашата си и я бършеше. „Значи не е бил съвсем смахнат онзи механик…“

— Дай да пробваме другите ролки. — предложи Ана.

Ричи бе взел три.

— Пише, че е „Първообраз на композитор“.

— А другите две в ръцете ти?

— Едната е „Моцартови вариации“, а другата „Пъстри рапсодии“. — рече Ричи.

— А тази в мен е „Китка от Шопен“.

— Подай ми първата, Ричи.

— Дали може да се създаде творец с толкова малко зъбни колела? — недоверчиво подхвърли Емил.

— Нашата машина щеше да композира, ако беше проработила. Тя може би е имала малко по-сложно устройство от тази; но не съм съвсем сигурна, защото колелцата и предавките на пианото изглеждат много по-фини отколкото бяха в проектите на нашата машина. Може пък създателят на тази да е успял да изпълни нашия замисъл, но с друга цел. Може и да може да композира… — рече тя, постави новата ролка в пианото, нави отново пружините и въведе механизмите в действие.

Зазвуча приятна мелодия в бавно темпо, която напомняше на нещо чуто отдавна.

— Не ти ли прилича на Шопен? Да не са объркали надписите върху ролките? — усъмни се Емил.

— Само прилича. Ритъмът се променя и ударението е по-остро.

— Може би самосвирещото пиано преоткрива Шопен?! — с приповдигната интонация предположи Ричи. — Но звучи малко кухо…

Мелодията плавно утихна и започна отново. Този път бе по-игрива и благозвучията се сменяха по-бързо.

През цялото време Ана наблюдаваше поведението на предавките и пренасянето на движението през частите на машината. Тя откри, че редица с няколко десетки лостчета започна да потрепва чак сега, след като пуснаха ролката за композиране.

— Нашата машина щеше да работи с продупчени картончета, а не с продупчени книжни ленти… — разказа, замечтано, тя.

— С ленти може да се въвежда по-дълго предписание?

— Не, и с картончета може: нареждат се в съд, който ги подава едно след друго. При перфокартите даже е по-удобно, защото можеш лесно да променяш части от предписанието; а при лентите трябва да режеш и лепиш парчета.

Пианото ускоряваше темпото, до момент в който барабанът с перфолентата, от който оставаше още много за извъртяване, започна да повтаря поредица от шест тона и един акорд.

— Захапа си опашката. — отбеляза Емил.

— Да. И ние се борехме с този страничен ефект в нашата машина. Цялото действие на механиката се основава на въртящи се колела, — цикли — затова почти винаги съществува опасност някоя верига от взаимодействащи си въртележки да влезе в затворен кръг. Майсторът на пианото или не е довършил управляващото устройство, или е допуснал грешка в предписанието.

— Или и двете… — обедини Ричи.

— Или възможностите на машината да композира са се изчерпали? — предложи Емил.

Ана изключи пианото.

— Има ли празни ролки? — попита тя.

Емил откри една, по която бе прокарана само ивицата с отвори, чрез които механизмът водеше хартията през зъбните си колела.

— Ето; но не ми изглежда машината да има перфоратор?

— Възможно е да е скрит под горните части.

На дясната стена на пианото имаше ръчка, която бе насочена към крайно положение, означено като „Четене“, а срещуположното му бе „Запис“.

— Тук има „запис“! — посочи Ричи.

Веднага заредиха празната ролка.

— Вероятно трябва просто да се изсвири нещо на клавиатурата. — рече вещо Ана, докато сядаше на столчето пред пианото.

Емил включи машината и книжната лента пое своя път през вътрешностите й.