Тодор Арнаудов - Ада

Не щеш ли, мигом мечтата му почти се сбъдна и тялото му се появи пред замък за чудо и приказ, построен от огромни фини млечни шоколадови блокове с надписи „Кума Лиса“ по тях. Кой ги знае откъде изникнаха и няколко стотици (или хиляди?) души народ със същата мечта, само че по-целеустремени от момъка. (Ако да търчиш като член на стадо подплашени слонове означава „по-целеустремен“, отколкото ако си седиш и се пазиш стадото да не те стъпче.)

Душите се накачиха по стените на шоколадовия замък и лакомо започнаха да го гризат.

— Ела в Адпаксмета! — умолително измяука женски гласец.

— Къде да дойда? — запита мъжки.

— В Адпаксмета! Ела да си правим кефа! — продължи женският.

На платното, в дъното на кабината, светеха сменящи се адпаксметови свръхсловесни страници и огромни заплетени паяжини без паяци, по чиито тънки бели нишки се плъзгаха електрически заряди, заснети със специална камера за електрони.

— С кого?

— С мен и с Адски съобщителни системи АД!

— Че защо? Доволен съм от общуването си без Адпаксмет; обичам нещата да са колкото се може по-естествени! — недоволно отказа на молбата мъжът.

— В чантата ти не може да няма място за една супермалка изчислително-съобщителна машинка на Адски съобщителни системи АД!

— Колко малка?

— Достатъчно голяма, за да събере в себе си цял ултрабърз компютърен сметач и универсален многоцелеи безжичен радиокомуникационен дигитален цифров инфрачервен микровълнов приемопредавателен трансиверен съобщителен комуникатор!

— Бре-бре-бре…

— С вградена камера за производство на ледени блокчета! По всяко време и където и да се намираме, с него ще можем да си говорим, да си пеем и… Чу ли за най-новото ултрамодерно суперготино иновационно нововъведение? — прозвуча въз… бодра женска въздишка — да правим виртуална любов по мрежата!

— Ох, миличка, въображаемите неща не ми харесват. — хладно рече мъжът. — Казах ти: обичам нещата да са колкото се може по-естествени.

— Нямаш проблем — те са напълно естествени! Само дето имат неразбиваема защита от всички възможни вируси и зарази, защото при теб ще бъде телепортиран огледален въображаем физически образ на моето тяло, а при мен — на твоето!

— А ще можеш ли да м…

— Че как иначе!?

— Ще мога ли да те докосвам?

— Да! Със супермодерните сензори на Адски съобщителни системи АД!

— Да те притискам?

— Да!

— Да те целувам?

— Да!

— Да те… облизвам?

— Да! — „Със своето въображение, защото тия чувстващи устройства още не са ги измислили; не може всичко да е съвършено.“ — помисли си женският глас.

Не задавайте излишни въпроси!

Удоволствието може да бъде и сигурно! Заложете на безопасното общуване с Адпаксмет и Адски съобщителни системи АД!

— Отговори ми направо, Емо. Интересна ли съм? — изпя гласчето на Ана.

После тя наклони нападателно шия и неочаквано се приближи до Емил; той се слиса; сега бе в настроение и я остави да прави каквото бе решила с него. Усети как гърдите й го притискат и устните й се впиват в неговите. Отпусна се и се отдаде на момента. Душата му пламтеше, а сърцето го пареше и бодеше сякаш щеше да се пръсне от щастие.

Девойката бавно избута младежа към черната стена, уверено го притисна към нея; впи тялото си още по-силно в неговото и започна да изпива устните му с по-голяма жажда.

Как му се щеше, на Емил, този целеви миг да влезе в безкраен цикъл… Но, уви, твърде скоро и, за нещастие, прекалено неочаквано, светлините угаснаха и, още по-неочаквано, мракът загаси двигателя на физическото сближаване вместо да запали по-голяма страст. Ана го целуна за последен път и се отдръпна. Той гореше целият; остана като парализиран за няколко секунди.

— Токът спря. — каза неспокойно тя. — Нещо ще се случи.

Емил се окопити.

— И тук ли го спират?

— Когато правят фокус и искат да скрият от зрителите какъв е номерът в него.

— Коридорът е фокус?

— Коридорът едва ли е бил фокус, но усещането, че е безкраен, беше.

— И след колко време идва обикновено?

— Зависи колко сложен е фокусът.

— Фокусът беше много хубав… — благодари за натискането Емил и облиза устните си, за да си спомни вкуса на нейните. Копнееше да види погледа й. Дали се усмихва или е смутена? Дали се радва или съжалява?

Ана тихо се засмя.

— Помислих си, че ще имаме предостатъчно време, но… — недовърши тя.

Но някой превключи неизгарящия предпазител и лампите светнаха отново; мощността им се бе понижила с още няколко степени. Подът си бе останал на черно-бели квадрати, но черната и бялата стена бяха смесили боята си и изглеждаха сиви. Надписите ги нямаше. В дъното назад пак имаше асансьор, но беше по-близо и вратата бе по-различна. Отпред светеше стая с голямо стъкло, през което се виждаха двама души с бели манти, — мъж и жена — които се суетят около млад мъж на легло; мъжът на леглото беше свързан с тръбички и кабели към няколко вида уреди; един от уредите показваше идеалнo права, равна светеща линия.